Жабите и българите

(Коментар по новината от предходната публикация)

Да видим сега с кой ще управлявам…
Ахмед Доган пред Слави Трифонов
преди Парламентарни избори 2005

Смятам, че краят на тази тъжна история е предизвестен още от самото й начало. Още когато Първанов (още известен като агент Гоце) даде на Доган (още известен като агент Сава) мандат за коалиционно правителство, образът на бъдещата криза доби по-конкретна форма на хоризонта. Тази форма си има дори математическа пропорция – 3:5:8.

Синдромът на сварената жаба

Не знам в колко университета се ползва този пример, но се сещам поне за един, където всички студенти са го чували.

Дървесна жаба с червени очи

Става въпрос за една физиологична особеност, която се наблюдава при жабите. Те (според авторите на примера) се ориентират за околната температурата по разликата с тяхната собствена телесна температура (или както казват физиците – по делта t). Този факт води до следното поведение:
- ако пуснете една жаба в тенджера с гореща вода, тя веднага изскача оттам, защото усеща горещината и иска да се спаси;
- ако пуснете жабата в тенджера с хладка вода и я загрявате постепенно, жабата вътре се загрява заедно с водата. Не усеща разликата и в крайна сметка се сварява, защото не успява да излезе навреме.

Този пример се използва за илюстрация на поведението на някои групи хора при кризи. Хората дълго не забелязват или игнорират сигналите на наближаващата криза и не взимат мерки да я предотвратят. Положението се влошава постепенно и има достатъчно време, но ключовите моменти за реакция се проспиват. Кризата настъпва с цялата си разрушителна сила.

На котлона

През есента на 2007 г. учителите най-после се решиха на сериозна стачка (не знам как – те са едни от най-необяснимо търпеливите хора у нас и респективно – най-тъпканите). Наясно съм, че необходимата сума за изпълнение на исканията им за по-адекватно, човешко възнаграждение е голяма (по някои изчисления – около 500 млн. лв). Тук обаче става въпрос за национален приоритет.

Пламен Орешарски и Даниел Вълчев (хванати от Добромир Иванов, bTV)

Във вечерната емисия новини на bTV на 07.10.2007 беше излъчен запис от разговор между министрите на образованието и финансите Даниел Вълчев и Пламен Орешарски, в който те нарекоха преговорите с учителите „седянка” и я разтуриха. Очаквах да бъдат изядени за тези си думи. (Всъщност, думите са на Орешарски. Вълчев е по-образован.)
Вероятно поради пренебрежителното отношение към преподавателите в България, това се видя на много хора приемливо. Опозицията направи хилав опит да привлече внимание, внасяйки вот на недоверие. Неуспешен.
(За сведение, според стачното споразумение, с което протестите приключват, “за педагогическия персонал заплатата от 01.11.2007 ще стане 524 лева, а за непедагогическия – 283 лева”).

МИС Етем

Тази зима хора, наши сънародници, сред които и деца, останаха заклещени с часове в преспите по пътищата на България. Имаше хора, чакали 22 часа помощ. Гладни и премръзнали. Министър-председателят ни без нито ден трудов стаж просто го нямаше. Министърът на бедствията Емел Етем (също в липса) с голямо закъснение каза по телефона, че хората трябвало да си носят храна и одеяла, когато тръгват на път през зимата. Бях сигурен, че ще напусне поста си след тези нагли и безсърдечни думи. В студените зимни дни и нощи публичната арогантност вървеше към точката на кипене.

Малко след като 9 човека, сред които съвсем млади хора, изгоряха злощастно в нощния влак за Кардам и се чудехме какво ще стане с Министъра на транспорта Петър Мутафчиев, екс-министърът на МВР Румен Петков засенчи всичките си колеги. Информацията за срещите му с „оперативно-интересни лица” ме ужаси и може би предизвика у малко повече хора в страната известно подозрение, че нещо не е наред.

Румен Петков и главният прокурор Борис Велчев в добро настроение (сн. Красимир Юскеселиев, в. “Дневник”)

Последваха още по-шокиращи неща: Президентът Първанов и премиерът Станишев подкрепиха Петков, дадоха му да пише някакъв доклад за реформа. Обявиха, че ще му гласуват доверие да изчисти МВР от скандала, който сам забърка. След усилията на депутата от НДСВ Минчо Спасов, показанията на ген. Ваньо Танов и смелостта на журналистите от в-к Капитал да публикуват доклада за парламентарната проверка по случая, за всички информирани хора стана ясно колко е дълбоко срастването на престъпността с държавата. Водата завря.

Кризата

Индикации за проблеми с властта имаше още много: една от друга по-фрапантни. Реакция нямаше.

На многократните сигнали от страна на Европейската комисия за проблеми с престъпността и корупцията, българското правителство даваше откровено дебилни, детински отговори – например, че всичко е наред, но има проблеми с комуникацията. Последва серия звучни шамари – България бе лишена от огромна сума толкова необходими средства за развитие и подобряване на условията на живот на обикновените хора. Това е тежък национален провал.

Доган: Разбрахме, че европейските пари не могат да се харчат като българските...

Разбира се, повечето от самите обикновени хора не осъзнават всичко това. Този текст не е за тях. Този текст е за вас – които знаете какво става, но не се решавате да изразите несъгласието си. От вас зависи колко дълго ще продължи тази национална агония, колко още ще се варим на огъня на Доган, Първанов и компания.

* Желанието ми не е просто да сменим сегашните управници с нови. Искам българските граждани да бъдат информирани как ги управляват и да имат законово гарантирани средства за въздействие върху управляващите. Това може да се постигне с по-добро образование и промени в законите – неща, които и опозицията засега не предлага.