Отношенията ни с НАТО

От известно време до ушите ми от неформални източници достига информация, че българското управление все повече дискредитира страната в НАТО. Темата е много деликатна и ще споделя само неща, които са публично достъпни (класифицираната информация не е нещо, с което бих си позволил да спекулирам).

1) На 12 септември в публикация на mediapool е цитиран Минчо Спасов, който изразява съмнения, че българските служби подслушват наши партньори от НАТО.

Запитан дали има “предположение” или “улика”, че е възможно България да подслушва партньорите си от НАТО, шефът на вътрешната комисия отговори: “Да, но разбирате, че няма да ги споделя, без да имам доказателствата”.

2) Според кореспонденция на БНР от Брюксел, излъчена на 17 септември, Русия очаква от България да бъде нейн “троянски кон” в ЕС (думи на руския посланик в ЕС Владимир Чижов).

Получихме уверение, че не е станало кой знае какво, че не сме разбрали правилно контекста (позиция, изразена от заместник-министъра на външните работи Милен Керемедчиев)

В случая става въпрос за ЕС, не за НАТО. Само че администрацията в НАТО наблюдава внимателно накъде залитат националните правителства.

3) Вени Г., автор на блога Семки и бонбонки е направила попадение, каквото очаквах да се появи от 3 седмици насам. В публикацията си “Трябва ли да чакаме и НАТО да ни ошамари?!” тя цитира “Financial Times Deutschland”. Преводът в оригиналната статия вярно предава смисъла на текста, но ще си позволя и своя версия, за да няма съмнения в неточност:

Auch bei der Nato ist diese Sorge präsent: Inoffiziell wird häufig die Nähe Bulgariens zu Russland thematisiert. Auch die Ernennung eines Ungarn zum Chef des Geheimdienstausschusses sorgte für Kontroversen: Der Mann war einst in der Moskauer KGB-Zentrale als Agent geschult worden.

Такива притеснения има и в НАТО (освен в ЕС): Неофициално, често се коментира близостта на България с Русия. Назначението на един унгарец за шеф на вътрешните служби също причини спорове: човекът е бил обучаван за агент в московската школа на КГБ.

(Статията е посветена на засиления руски шпионаж и обтегнатите отношения между Изтока и Запада от началото на грузинската криза. В предходния абзац се споменават притесненията в ЕС от това, че в рамките на часове всеки вътрешен документ на Съюза се озовава в Ню Йорк, Тел Авив, а вероятно и в Москва.)

Обръщам внимание, че всичко това е неофициална информация, но излиза в медии. Логичното е от българска страна да излезе официално опровержение или да се коригират действията, за да спре да се подкопава доверието в страната. Ще видим как ще подходи правителството по въпроса. Не мисля, че съмнения в стратегическата ни национална ориентация трябва да се оставят да виреят без реакция.