Политпропаганда, а не простест

Отдавна насрочения и популяризиран протест „Свобода, а не страх!“ не можа да се случи във вида, в който трябваше. Хората, дошли да изразят несъгласието си в топлата и слънчева съботна сутрин бяха малко, не това беше проблемът. На мероприятието се появиха сериозен брой активисти на БНС (хора на Боян Расате + самият Расате), които с големите си знамена и дълбоки гърла си приватизираха протеста. Молбата на организаторите да свалят знамената остана неизпълнена.

Тъй като това е редовна практика, редно е да напиша нещо:
Едно е да отидеш някъде, за да подкрепиш идея или кауза. Съвсем друго е да се изтъпаниш със знамена, мегафони и прочее средства за привличане на вниманието и да подмениш същината на мероприятието.

Много добра душа съм и няма да кажа какво мисля за хората, които провалиха протеста.

Следват снимки. За да ги видите в пълен размер, кликнете върху тях.

Активистите на БНС за узурпирали протеста. Знамената им, които в сгънато състояние сякаш носят свастика, се извисяват над всички. Същото беше положението и с гласовете им.

Представител на Асоциация „Анна Политковская“. Човекът, без да се натрапва, беше там наистина в защита на идеята.

Ето и представители на Зелените. Държаха се културно.

На земята лежат постери.

Компютърни мишки на „Дървото на срама“. Докато снимам, Иво Инджев разглежда нещо на телефона си, а шествието се изтегля (на заден план). По-късно (в градинката зад Художествената галерия) видях и Вени, автор на Семки и бонбонки.