Нарочно не пиша и не коментирам нищо около последния драматичен случай – смъртта на началника на кабинета на Ахмед Доган Ахмед Емин, обявена за самоубийство със скоростта на куршум. Спестявам си мнението за последните стресиращи публикации за предстояща икономическа рецесия в България, породена от световната финансова криза. Дори за потенциалното налагане на предпазна клауза за българското правосъдие не ми се пише, макар че това събитие би било катастрофално.
Причината е, че не желая излишно да психирам сънародниците си. Имаше смисъл да предупреждавам, когато все още имахме шанс да избегнем опасността. Вече е късно. България навлезе в тежка криза (правоохранителната система се срина, лихвите плъзнаха нагоре, инвестициите спадат) и оттук нататък, ако се фокусирам върху актуалните събития, ще се превърна просто в хроникьор на кризата. Предстои ни да ни засипе поток от лоши новини, но не бива да допускаме да загубим перспектива.
Предполагам, че журналистите и някои от останалите блогъри ще обърнат достатъчно внимание на хората, от които идват и ще продължат да идват проблеми – разни мафиоти и представители на управляващите. Аз вече се опитвам да пренасоча поглед към хората, от които могат да дойдат решения. Имам няколко идеи като начало, но ще се радвам и на вашите предложения с имена на експерти и професионалисти, в чието мнение да се вслушаме.
Смятам, че е необходима незабавна смяна на правителството. Настоящето правителство е с изчерпано международно доверие. Това на практика го поставя в изолация от Европейския съюз и ни лишава от възможността да се ползваме от подкрепа от останалите членове на съюза. Чрез некомпетентността и корумпираността си правителството на Станишев подсилва удара от световната финансова криза с подкопаване на кредитния рейтинг на страната и загуба на финансиране от ЕС, което можеше да омекоти сътресенията в строителния сектор.
Едно ново правителство има потенциал в краткосрочен план да издейства малко доверие, стига в него да не попадат публично дискредитирани лица. Това ще ни даде време и ще облекчи трудностите за населението. Спомнете си правителството на Виденов, което, подобно на Станишевото, нанесе тежки поражения на България и МВФ отказа да преговаря. Веднага, щом сменихме управляващите, представители на МВФ дойдоха и подписаха споразумението за стабилизиране и въвеждане на валутен борд, с което „прескочихме трапа“. Грешката ни тогава беше, че след това се успокоихме и следващото правителство (на Иван Костов) злоупотреби с доверието.
Общност на свободните хора
понеделник, 20 октомври, 2008 в 16:42
Разбира се, че е необходима смяна на правителството. И то спешно. Но трудно може да се направи сравнение с кризата по Виденово време. Тогава току що избрания президент Петър Стоянов назначи веднага служебен кабинет от що годе свестни хора, които взеха спешни мерки. Сега, ако се стигне до предсрочни избори(в което силно се съмнявам), служебно правителство ще се назначава от Георги Първанов. Смяташ ли, че то ще има авторитет пред ЕС? Лично аз се съмнявам. Изобщо ситуацията е коренно различна.
понеделник, 20 октомври, 2008 в 17:24
Уместна забележка, Лъчо. Интересно какво мисли по този въпрос самият Петър Стоянов. Това, впрочем, може да се провери.
понеделник, 20 октомври, 2008 в 20:56
Няма кой да слуша, хората са малко.
Ти не гледай тия, дето щъкат денем из градовете и селата. Нито слушай коментарите по форуми и кръчми. За заблуда е.
Затова и по-зле може да стане ситуацията. Много по-зле.
А и то отдавна да беше станало, стига ония (гоце, сава, бор и т.н.) да се бяха усетили по-отрано, че хора няма.
Сега с по-свободния режим на митингите, шествията и манифестациите това се вижда ясно. А пробите за държеливост на гавра и унижение са ката ден.
Още може…
понеделник, 20 октомври, 2008 в 23:40
Един въпрос: с какво по-точно злоупотреби правителството на Иван Костов? Можеш ли да се конкретизираш относно това как и по какви причини правителството на Костов било загубило доверие? Интересна ми е твоята интерпретация. А и искам да ти дам един съвет: избягвай да даваш неаргументирани квалификации.
вторник, 21 октомври, 2008 в 13:24
Ангеле, мога да се аргументирам надълго и нашироко. Само че си поставям ограничение за дължината на статиите. Да не кажеш, че бягам от въпроса:
Например, Костов първо допусна Христо Бисеров и Йордан Цонев на отговорни постове, а после дълго време след като тия двамата потънаха в скандали за корупция, отказваше да ги отстрани. Горе-долу както Станишев се беше запънал за Румен Петков.
Моля те, губиш ми времето и ми отклоняваш вниманието. Имаш достатъчно сайтове, от които да громиш клеветите срещу Костов.
вторник, 21 октомври, 2008 в 16:01
Благодаря за любезността, за „губиш ми времето“ и пр. Наистина си много диалогичен…
Апропо, аргументът ти с Бисеров леко се оборва ако си изобщо наясно с колосалните трудности около запазването на тогавашното парламентарно мнозинство с оглед на решаването на реформаторската програма, ама за да не ти загубя времето, спирам. Впрочем, щом всичко сам си знаеш и нямаш време за губене в разговори с неразбиращи простолюдни хора като мен, защо тогава изобщо пишеш блог? Блогът по начало е покана за диалог…
вторник, 21 октомври, 2008 в 17:39
Пиша блог не за да бистря личността на Костов. Който иска, може да кликне върху името ти и да прочете всякакви материали в негова защита.
вторник, 21 октомври, 2008 в 20:38
Това твоето май е нещо като параноя около тоя Костов, наистина, не е нормална такава немотивирана злост срещу друга личност, в случая най-вече срещу мен, даже не толкова срещу Костов…