Борба с кризата: Заобикаляне на престъпната власт в България

Можем ли да наречем управляващите в България престъпници? Мисля, че да. Въпреки, че няма пратени в затвора представители на официалната държавна власт, престъпленията срещу националния интерес се случват и те си имат извършители. От една страна, това са фактическите извършители, от друга – тези, които ги прикриват. С това не искам да кажа “всички са престъпници”, но престъпниците са толкова много, че на практика блокират, задушават, саботират законната работа на държавните институции. Как да се обърнем за съдействие към престъпници?

В условията на арогантна власт и почти всеобща народна незаинтересованост, мързел, култура на спасяване поединично, задачата за защита на националния интерес за все повече активни и отговорни българи намира потенциално решение единствено в лицето на ЕС.

- Има ли чуваемост? – запитах представител на гражданско сдружение, което се бори за въвеждане на модерна, перспективна, високо-ефективна екологична система за оползотворяване на битовите отпадъци.
- В Брюксел има. Тук – не – гласеше отговорът.

Да се борим сами (имам предвид една нищожна като процент група граждани) с нарушителите в България е като да стоим затворени в клетка и да се опитваме да я преместим. Без опора, това е обречено дело – можем да предизвикаме само леки полюшвания. Бюрокрацията на ЕС, с всичките си несъвършенства и проблеми, има шанс да изиграе ролята на спасителна сламка в бурята от корупция, престъпност и некомпетентност, връхлетяла България.

Германският съд заобиколи българския и използва гръцките власти, за да арестува и подведе под отговорност петричкия бизнесмен Костадин Хаджииванов заради контрабанда на цигари. Прородозащитници и други групи вече заобикалят българското правителство в търсене на справедливи решения. Тази практика, макар и със слаба ефективност, добива популярност. Малка ефективност е по-добре от никаква.

Донякъде срамно и унизително е да молим европейците да ни спасяват от собствената ни държавна власт и апатията на собствения ни народ, но в крайна сметка от 2007 г. сме приети за равноправни членове на голямото европейско семейство. Това означава, че имаме право на отговорно, качествено управление и никаква самозабравила се, оядена и вкопчена във властта върхушка не бива да ни лишава от това демократично благо.

Вашият коментар