Следпротестни размисли

След вчерашното позорно бягство на депутатите от задаващия се протест, в устата ми заседна чувство, все едно съм захапал лимон, обилно намазан с горчица. Яд, гняв, разочарование, недоволство. Гърлото ми се стегна. Потреперих, макар че от лекия дъжд бе по-скоро мрачно и влажно, отколкото студено. Всъщност, студено ми стана на душата.

Леко се изненадах от това бягство, а не биваше. Макар да се случи като гръм от ясно небе за парламентарните журналисти, това е най-логичната проява на депутатите. Някои от тях още помнят страха от 1997 г. – един от малкото исторически моменти, когато нашите народни представители са усещали близостта на избирателите си. Представете си банда бракониери, които чуват, че идват горските. Предния път за малко да изядат един хубав бой. Ами ще избягат, разбира се, нищо по-естествено няма от това.

Парламентраният шеф Георги Пирински, реализатор на идеята за бягството, преди това казал следното:

„Аз смятам, че онези послания, които звучат от телевизионни екрани, че всички народни представители са дошли в НС да обогатяват някого, че всички народни представители са хора по дефиниция недостойни, че това са някакъв особен вид граждани, които нямат нищо общо с народа и с обществото и които са тук единствено да вредят, са и морално безкрайно долни, и като съобразяване с елементарните закони, почвайки от Конституцията на Република България, пряко нарушаващи основните правни норми на нашата държава.“

Пирински получава орден Стара планина от Гоце

Констатациите на Пирински за това какво (не) представляват депутатите отразяват доста точно и моето мнение. С едно уточнение – мислех, че те са там да обогатяват себе си. То било „да обогатяват някого“. Е, парламентарният шеф (поредният, който отказва да реши елементарния проблем с гласуване с чужди карти) явно знае по-добре с какво се занимават. Бих казал, че Пирински е достоен носител на орден „Стара планина“, връчен му от президента Гоце редом с други подобни лица като Ахмед Доган, Петър Манджуков и Тодор Батков. (Знаете, едно от хобитата на президента Първанов, наред с посещенията на приятели – мрачни диктатори по света и избиване на животни, вкл. защитени видове, е да раздава ордени на килограм).

Днес горчивината от вчера ми попремина и се огледах за добрите новини. Какво постигнаха вчерашните протести? Вижте: връщат за преразглеждане скандалните промени в Закона за горите. Опита се, значи, четата на Пирински, да си приеме още един обществено неприемлив закон, но този път срещнаха граждански отпор и видяха, че в този вид няма да мине. Те това правят почти през цялото време – измислят и опитват най-различни схеми за грабеж и „обогатяване на някого“. Ако мине номерът, схемата се развихря. Ако не мине – мислят друга.

Проблемът е, че не можем постоянно да висим на главите на хората от всички управленски институции и да ги дебнем да не крадат. Доста голям разход на време и енергия е за всяка нагла идея хиляди хора да си зарязват работата и да ходят да викат по улиците. Сегашният модел на държавата ни е изчерпан. Във вида, в който го измислиха комунистите в началото на „прехода“, той е икономически и социално неефективен. Вече 20 г. развитието на страната ни е спънато, затапено, задушено и става мъчително бавно.

Имам идеи за проекти и граждански инициативи, които постепенно могат да преобразят отношенията между гражданите и властта. Повече идеи, отколкото биха ми стигнали времето и силиците да реализирам, ако ще по цял ден с това да се занимавам. Пък и аз, вместо това, от сутрин до вечер опъвам като вол в една фирма и се прибирам късно вечер, изцеден от работа. Чувствам се като Мечо Пух, когато Кристофър Робин го дърпа за крака надолу по стълбите. Пух си удря главата о всяко стъпало и в промеждутъците между ударите си казва: „Ех, ако можех само да спра за момент и да помисля! Сигурен съм, че има и друг начин за слизане по стълби.“

Поздрави на участниците в протеста (с изключение на няколко скапаняка, които се присламчват на всеки протест и се опитват да изкарат дивиденти от недоволството на хората). Толкова разумни, млади хора – беше обнадеждаващо и вдъхновяващо. Видео-материал можете да видите при Комитата.

За финал, ето един линк, който илюстрира добре работата на „народните представители“* от мнозинството: Депутати-лобисти направиха коледни подаръци за спонсорите.
____________________
* Народни представители е в кавички, защото всъщност са представители на лица в сянка.