Съвети за протеста

Уважаеми читатели, организатори и участници в предстоящия протест,
Благодаря ви за търпението и голямото внимание, което обръщате на скромния ми сайт през послените дни. Постарах се да събера за вас съвети във връзка с тази закърняла част от обществения живот в България – публичните демонстрации.

***
Големите митинги, т.е. митингите, в които организаторите търсят съдействието на гражданите, винаги са заредени с рискове. За разлика от митинг на съсловна организация, например, тук никога не може да се предскаже някакво дори приблизително присъствие. Медийният шум около протеста на 14 януари създаде доста очаквания и наистина ситуацията е непредсказуема. Както за организаторите, така и за обектите на протеста. В такива случаи не може да се направи кой знае какво, но все пак минимално необходимото е:

1. Ясна организация по отношение на ораторите на митинга.

Колкото повече оратори, толкова по-добре. Хората идват на митинги, за да слушат и да скандират. Ето защо, митингът трябва да има предварително подготвени оратори и диригент на микрофона – опитен човек, който умее да дава думата, да запълва паузите, да отправя реплики към множеството да следи внимателно развитието нещата през цялото време.
По време на митинга не трябва да има паузи и продължителни прекъсвания. Микрофоните трябва да са непрекъснато в действие. При наличието на голямо множество не е изключено сред него има рискови ядра и групи, които биха могли да се възползват от всяка пауза.

2. Озвучителна уредба

Това е най-важното за един митинг. Контролът върху множеството се осъществява преди всичко от трибуната, съответно от микрофоните. Колкото по-силна уредба, толкова по-добре. Гласовете от микрофона, подходящо поднесените реплики и призиви за скандиране винаги въздействат. По начало, повече хора са склонни да приемат лидерството на човека пред микрофона.
Особено важно е организаторите да разполагат с фонотека, добър подбор, както и човек, който създава музикалния фон. Добре подбраната музика въздейства на хората. Музиката и ораторите – това е основния фон на митинга. На площада не трябва да настава тишина нито за един миг.

3. Охраната

При по-голям митинг охраната е много трудна. В такива случаи трябва да се има предвид, че полицията не е охрана, макар да има тези задължения по закон. Разгневеното множество много често възприема полицаите като врагове и респектът към тях съответно намалява.
Няма да бъде лошо още в самото начало на митинга студентите да изразят солидарност с полицаите, на които също им предстои протест след няколко дни. Подобен призив може да свърши много работа, т.е. да създаде необходимото чувство за солидарност между протестиращите и полицаите.
Импровизираната трибуна и мястото, където са разположени микрофоните задължително трябва да се охранява. До микрофоните не трябва да се допускат хора от протестиращите с изключение на случаите, когато човекът е познат и има кой да гарантира за него.
Във всички случаи на площада трябва да има няколко лични автомобила, паркирани в близост до трибуната и на разположение на отговорника за митинга /комендантът/. Твърдо трябва да има такъв човек. Той трябва да бъде добре запознат с подготовката и организацията на митинга и да разполага с мобилните номера на другите организатори.
Има един невидим съюзник на организаторите: това са телевизионните камери. Обикновено те респектират множеството. Предполага се, че някои електронни медии могат да предават митинга на живо. Ще бъде добре организаторите да ги съобщят, тъй като това допълнително респектира.

4. Провокации

В случаи на провокации, поява на екстремисти групи, националисти и пр. трябва да се следва твърдо принципа: да се търси подкрепата на мнозинството срещу малцинството. Предполага се, че мнозинството от хората са добросъвестни граждани и биха могли да окажат съдействие и морална подкрепа на организаторите. Понякога това съдействие се изразява в неодобрителни скандирания и осквирквания на провокаторите. В други случаи просто може да се наложи да се разпусне веднага митинга и да бъде потърсено съдействие за бързо разотиване.

Публикувано със специална благодарност към Пламен Даракчиев.

***
Още:

- Не оказвайте физически натиск срещу полицаите. Те са граждани като нас. Изправени са на площада да си вършат работата и са под голямо психическо напрежение. Ако сте в предните редици и тълпата ви избутва към полицейския кордон, опитайте да се изтеглите по-назад.

- Ако сте в зона, където напрежението ескалира – оттеглете се незабавно. Не се бутайте в такива зони с цел да виждате по-добре – рискът не си заслужава.

- Кръгова отбрана: ако забележите, че сред вас се промъкват провокатори с цел да използват прикритието на множеството, можете да използвате тази проста тактика за защита. Групирайте се плътно около по-спокойни хора и не допускайте провокаторите да се врязват сред вас.

- След като хората започнат да се разотиват, не оставайте сами. В края на протеста органите на реда са максимално изморени и изнервени от напрежението. В случай, че решите да останете по-докъсно, придържайте се в компактни групи към хора, на които имате доверие.

***
В последните дни в думите на представители на управляващите ясно личи страх. Усещането, че са недосегаеми и властта им е в кърпа вързана започва да ги напуска. В тази ситуация в главите им започнаха да се въртят всякакви абсурдни варианти (като например да забранят провеждането на протести пред сградите на Народното събрание, Министерския съвет, Президентството). Какво да очакваме за протеста на 14.01.?

Те свършиха, каквото можаха, за да разцепят студентите, да уплашат хората със закани за мощно полицейско присъствие (които ще изпълнят) и да всеят манипулацията, че смисълът на протеста е някой да им отнеме властта, за да седне на техните места и да продължи да прави, каквото те самите правят. Вярвам, че органите на реда няма да дават основания за ексцесии, но платени провокатори и недобросъвестни участници могат да опитат да предизвикат сблъсъци и да дискредитират проявата.

Всъщност смисълът на протеста е да се покаже на управляващите, че с безобразията си са изчерпали търпението на гражданите и е крайно време да си ходят. Замисълът е митингът да бъде мирен и многолюден, за да е максимално ясно посланието.

***
Прочетете още веднъж съветите на Пламен и ги осмислете внимателно. Ставал съм свидетел как хора на Расате пристигат с камуфлажни униформи и мегафон и поради по-добрата си организация (обозначаване със знамена и надвикване на същинските организатори чрез мегафона) успяват да откраднат протеста и да подменят лозунгите. Спомнете си и митингите през 1997 г.: представителите на опозицията контролираха положението от трибуната пред Александър Невски и чрез една лада с мегафон, с която обикаляха сред множеството. Ако видите, че организацията е слаба и хората с мегафоните и озвучителната уребда не са тези, заради които сте на площада, по-добре се оттеглете. Не можете да ги надвикате (можете да ги освиркате).

Благодаря ви за вниманието и успех!