Напоследък получавам смс-и да ходя да си дам личните данни на мобилните оператори, за да може МВР да ме следи без разрешение. За мое добро. Само ще надничат къде съм и с кой си говоря – да не би случайно да съм се загубил.
Очаквам същото и от доставчика си на Интернет. Т.е., тихомълком новата полицейска власт налага това, с което бившите комунисти от предната власт шумно се издъниха – да ни подложат на безконтролно следене на трафичните данни. В борбата с престъпността няма особен напредък, но в борбата с гражданските ни права бързо тъпчат.
Интересно, 1996 г. като изкрадоха житото и нямаше за хляб, достъпа до трафичните данни ли попречи да бъдат осъдени виновните? Или може би като източиха банките по същото време, не е било ясно кои са банкерите?
Бившия премиер Станишев не могат да го разберат кой е и къде живее, та да му потърсят сметка за заменките. И министрите му, и приятелите на президента Първанов с предплатени карти за GSM, дето окрадоха евро-фондовете, сега не могат по разговорите да ги хванат кои са.
Вижте ги само! Строго-секретните доклади на службите, например този (по същество безполезно четиво), се търкалят в нета и по вестниците. А представете си с ценните ни лични данни какво ще стане – ЕГН-та, адреси на пощи, кореспонденция, частни телефонни номера: ще се леят като река към който реши да си ги купи. Защо мисля така? Информация, за която никой не дава пари, изтича неуправляемо, та какво остава за данни, към които има апетит…
Още по темата – както обикновено, при Бого.
Общност на свободните хора
понеделник, 2 ноември, 2009 в 18:17
прав си, мамка му…
понеделник, 2 ноември, 2009 в 21:01
Никаква вяра не може да има човек на тези мухльовци!
сряда, 4 ноември, 2009 в 18:09
Нима досега личната информация беше защитена истински? Някой внасял ли е пари скоро в някоя банка? Уж заради някаква сигурност искат от вносителя да си КАЖЕ ЕГН-то; ако е шумно или касиерката е малко глуха, това ЕГН го чуват всички – и останалите клиенти, и целия персонал заедно с охраната и чистачката. За какво да говорим повече?
четвъртък, 5 ноември, 2009 в 12:19
„Агенция по вписванията“, „Търговски регистър“, те са източници на тонове лични данни. Защо да коментираме банки и телекомуникационни компании, като горепосочените, са публикувани в интернет и са общодостъпни за всеки, другите поне се ограничават до по-тесен кръг на първо време, а до горните имат достъп всички, които имат достъп и до интернет.
четвъртък, 5 ноември, 2009 в 12:52
Коментираме, защото се отива все по-далеч и по-далеч.
В този ред на мисли, след като вече има камери на улиците и така и така ни снимат, защо да не бъдат задължени гражданите да си монтират по една камера в спалнята и да предават 24/7 към МВР? Така, ако случайно през нощта влезе крадец, от МВР ще могат да реагират.
Банките събират данни, но не си отварят системите директно към службите. Представете си полицаите да имат неограничен достъп до банковата информация на фирми и физически лица. Дали няма да се изкушат да се възползват?
Отварянето на безкотролен достъп до личните работи на гражданите няма да намали престъпността, по-скоро обратното. Колкото повече информация за живота ви се търкаля неуправляемо, толкова по-голяма е вероятността някой да я използва във ваша вреда.
петък, 6 ноември, 2009 в 15:34
Глупости. Данните ни никога и за никого не са били тайна. Това в момента е, за да могат да си сметнат с колко сим картите са повече от легално продадените апарати, също да се сметне колко са активните абонати на операторите, щото ако имаш 3 телефона, 6 карти и 2 крака, някой някъде там си мисли, че краката ти са 12 и иска ди офертира по-нови тарифи, телефони, калъфчета за телефони и така нататък. За целта той трябва да те вкара в офиса/магазина.
Ако поработя в Български Пощи (на най-обикновено колетно гише) примерно за 2 месеца, мога да събера колкото си искам лични данни – ЕГН-та, адреси, телефони и разбира се мога да знам кой с кого държи връзка. Още по-лесно е ако работя за някой онлайн сайт, където всяка поръчка изисква телефон, адрес, имена, а често ргистрацията иска рождена дата.
Не разбирам негодуванието ви. Да – и на мен ще ми е досадно, че имам една нерегистрирана карта, но пък чак да се чувствам измамена?..
Не, чувствам се рожденичка
петък, 6 ноември, 2009 в 18:42
Том, нека да ти изясня причината, поради която в търговския регистър данните са видни за всички.
1) Още от разкриването на фирмените отделения към Окръжните съдилища през 1990 г. (а може и по-рано), всички лични данни на едноличните търговци, акционери, съдружници и управители са видни. Разликата сега е, че вместо да се налага да ходиш до Съдебната палата, за да разгледаш някое фирмено дело на някое ООД, АД, ЕТ и т.н., ти можеш да го направиш от вкъщи на компютъра. Освен това, фирменото дело е ПУБЛИЧНО именно с цел защита интересите на всички трети лица – т.е. на теб, на мен, на родителите ти и т.н. И едно време, и сега, за Удостоверение за актуално състояние на всяка една фирма се плаща такса (едно време беше 5 лева, сега е минимум 7 лв.);
2) Попрочети всеки един учебник по търговско право и там самостоятелно ще проумееш смисъла от този електронен търговски регистър;
3) Удобството на търговския регистър сега е, че е ЕДИНЕН и ЕЛЕКТРОНЕН. Ако контрагентът ти е от Добрич, а ти си от Бургас, за 2 минути можеш да го провериш – фирмата му, Булстата, размера на капитала, има ли запори, залози, несъстоятелност и т.н. Едно време трябваше да ходиш до Добрич, за да извадиш УАС на твоя контрагент.
4) Личните данни на всеки човек, който е ЕТ, управител, съдружник и т.н. в България се подават ДОБРОВОЛНО от същия този човек до търговския регистър!! Преди създаването на този регистър, същите данни бяха подавани до фирменото отделение на всеки окръжен съд в България (има 28 окр. съдилища). И съдиите вписваха всички фирми и съставяха по едно фирмено дело за всяко дружество или ЕТ (едни зелени корици). Във всеки един момент (от работното време на съда де), всеки гражданин, без значение дали има интерес или няма, можеше да отиде в съда и по името на фирмата или най-добре по номера на фирменото дело и годината на регистрация и да поиска съответното фирмено дело. Оставяше си личната карта на лелката на гишето и можеше да си го чете колкото си иска това фирмено дело.
Фирмаджията (ЕТ, съдружник, управител и прочие) доброволно се е съгласил неговите лични данни да бъдат публични, защото иска да печели пари от търговската си дейност!! Тази доброволност е голямата разлика между търговския регистър и всяка една търговска банка и мобилен оператор, чиито служители снимат личната ти карта например. Впоследствие, тези твои лични данни се използват с поне една цел – директен маркетинг. А банките и мобилните оператори само печелят от това.
Големият проблем е, ако в МВР или в друг държавен орган някоя секретна службица събира информация за личните ти данни. Сами по себе си ЕГН-тата и личните карти не са важни за МВР. Нещо повече, МВР разполага с личните данни на всички български граждани. Проблемът идва, когато някои хора от МВР поради политически, икономически или лични причини, започнат да се интересуват от личността и личните данни на някое конкретно лице. В един момент ако си неудобен човек на някого от властта например, и ако тези хора от МВР разполагат с огромната лична информация за теб, веднага могат да се свържат с теб и да ти кажат: „Затваряй си устата, не пиши по вестниците, не се бъркай тук или там, защото в противен случай – жена ти ще научи, че имаш 2-3 любовници, шефът ти ще научи, че не го презираш и му се подиграваш, децата ти ще научат, че не си им биологичен баща, родителите ти ще научат, че ходиш по проститутки или че си гей и т.н., и т.н.“ Друг вариант е да те направят тяхна слушалка/доносник и послушник, тъй като ще те държат в ръцете си с съкровенна твоя тайна. Много неща биха могли и да бъдат изфабрикувани, или да бъде натопен/омаскарен някой, който не желае да си затваря устата за едно или друго нарушение/престъпление.
Много дълго стана, но изчерпателно, надявам се.