3 неща, без които ми е много добре

Идва края на годината, време за равносметки, това-онова. Ето 3 илюзии, с които мога да кажа, че успешно съм се разделил, 3 упорито натрапвани мантри, в чиято несъстоятелност се убедих и на които спокойно мога да кажа „майната им“:

- общественото мнение;
- общото благо;
- „личностите“ – самозваните изразители на обществено мнение.

Общественото мнение е една тинеста супа, в която медии, политици и всякакви заинтресовани групи бъркат с мръсни лъжици, правят балончета и досипват каквото ги устройва.

Общото благо – това е оправданието много хора да бъдат принуждавани да правят жертви и да полагат незаплатени усилия за целите на ония, които определят кое е добро за обществото. По какъв критерий, с какво право?

„Личностите„, които се изживяват като обществени трибуни, за да получат някаква осъзната или неосъзната изгода, са абсолютно нелегитимни. Няма правно или морално основание, няма сключена сделка, по силата на която тия изразители на мнение да представляват обществото. Те са нищожни, както казват юристите.

Можете смело да пуснете водата в казанчето. Ще почувствате облекчение.

Законите, по които живеем

Споменавал съм ви за закона 1:10. Става въпрос за това, че по груба оценка, за да бъдат откраднати 1,000 лв, в икономиката се нанасят щети за 10,000. Това е обективен закон. Не е записан от Народното събрание, няма го в правото.

Ние не избираме съотношението 1:10, но избираме господството на клептокрацията над честно заработените пари. Избираме го не с назначаването на неподходящи спасители за ръководители на държавата, а чрез отказа си от участие. Отговорността е на всеки, който избира да повярва, че политиката е мръсна работа и трябва да бъде оставена на негодници и спасители от всякакви породи; на всеки, който приема, че някой друг по-добре знае кое е изгодно за всеки един от нас.

Народна република България

Преди около 2 десетилетия Партията (БКП) реши да ни освободи от ръководната си роля във всички сфери на живота (много й беше дошло). След падането на чл. 1 от тогавашната конституция, вече нямаше нужда да се поддържа мита, че сме „народна“ република. Просто спряхме да бъдем партийна (т.е., на Партията) република и думата „народна“ се оказа излишна.

Следващата ни стъпка е да направим излишна и думата „република“. Ако наистина сме демократична страна, демокрацията ще бъде характеристика на обществената ни система, а не фалшив етикет на името. Та така.

Ето ви идея за референдум, след като оправим новините на турски.

Повече и по-ефективни протести

Гражданските протести пред Народното събрание, 14.01.2009

Вълнуват се разни хора, част от които уважавам, как да се организират по-масови и ефективни протести срещу държавата. Граждански протести – задължително. Такива, които целенасочено избягват възможностите, ресурсите на политическата партия. Т.е., решително отхвърлят механизмите на демократичната система, борейки се за повече демокрация.

Погледнете например това умотворение: Как гражданските протести ще станат по-ефективни.
Автор: доц. д-р Боян Знеполски, философ и социолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Бих нарекъл тази ситуация особена. Разбира се, не мога да отговарям за това как други хора използват главите си, но е странно да се хвърля интелектуален ресурс за решаване на проблема „Как да се борим по-ефективно с държавата си“. Да воюваме с нашата си държава, тази, в която живеем и която издържаме с данъците си. Все едно ни е враг, който ни е нападнал?

Къде е цветът на нацията ни?

Къде са най-кадърните ни учени, най-компетентните ни специалисти, най-предприемчивите честни хора, които не чакат някой да ги спаси, а предпочитат да поемат отговорност за живота си? Къде е най-ефективната и плодоносна част от българите? Къде са?