We are young, we run green,
Keep our teeth, nice and clean,
See our friends, see the sights, feel alright,
We wake up, we go out, smoke a fag,
Put it out, see our friends,
See the sights, feel alright,
Are we like you?
I can’t be sure,
Of the scene, as she turns,
We are strange in our worlds,
But we are young, we get by,
Can’t go mad, ain’t got time,
Sleep around, if we like,
But we’re alright,
Got some cash, bought some wheels,
Took it out, ‘cross the fields,
Lost control, hit a wall,
But we’re alright.
Някои хора си мислят, че като са гласували, това им дава някаква специална привилегия. Ще заема направо цяло твърдение, абстрахирайки се автора му (не защото му отричам авторството, а защото личността на автора не е важна в случая и не искам да ставам персонален): Аз лично не се чувствам „някой си байовец“ и съм гласувал.
Независимо как се чувстваш, това, което си постигнал с акта на гласуването е, че си подарил един глас на някой кандидат. Безвъзмездно, напълно необвързващо. Ако някой си мисли, че само чрез гласуването си задължава даден избраник да се съобразява с мнението му, просто не е мислил достатъчно.
Преди да се стигне до гласуването, има да се свърши много работа. Затова се правят партиите.
Идва края на годината, време за равносметки, това-онова. Ето 3 илюзии, с които мога да кажа, че успешно съм се разделил, 3 упорито натрапвани мантри, в чиято несъстоятелност се убедих и на които спокойно мога да кажа „майната им“:
Общественото мнение е една тинеста супа, в която медии, политици и всякакви заинтресовани групи бъркат с мръсни лъжици, правят балончета и досипват каквото ги устройва.
Общото благо – това е оправданието много хора да бъдат принуждавани да правят жертви и да полагат незаплатени усилия за целите на ония, които определят кое е добро за обществото. По какъв критерий, с какво право?
„Личностите„, които се изживяват като обществени трибуни, за да получат някаква осъзната или неосъзната изгода, са абсолютно нелегитимни. Няма правно или морално основание, няма сключена сделка, по силата на която тия изразители на мнение да представляват обществото. Те са нищожни, както казват юристите.
Можете смело да пуснете водата в казанчето. Ще почувствате облекчение.
Споменавал съм ви за закона 1:10. Става въпрос за това, че по груба оценка, за да бъдат откраднати 1,000 лв, в икономиката се нанасят щети за 10,000. Това е обективен закон. Не е записан от Народното събрание, няма го в правото.
И въпреки това, мащабът, в който действа е функция на писаните ни закони. Функция на провала на съдебната система, която 20 години толерира престъпността и доведе до смазваща средния стандарт на живот вълна от кражби и злоупотреби.
Ние не избираме съотношението 1:10, но избираме господството на клептокрацията над честно заработените пари. Избираме го не с назначаването на неподходящи спасители за ръководители на държавата, а чрез отказа си от участие. Отговорността е на всеки, който избира да повярва, че политиката е мръсна работа и трябва да бъде оставена на негодници и спасители от всякакви породи; на всеки, който приема, че някой друг по-добре знае кое е изгодно за всеки един от нас.
Сутринта попаднах в обсега на телевизор, от който се лееха някакви странни неща.
Какво е захарта? Кристал. Следователно има същите свойства да съхранява информация като германиевите чипове, използвани в компютрите.
Комбинирано с факта, че съществуват скорости, многократно превишаващи тази на светлината, което образува специални сили във Вселената, става ясно, че може да се определи къде се намира гробът на Левски: под стълбите на една софийска църква. И т.н.
Преди около 2 десетилетия Партията (БКП) реши да ни освободи от ръководната си роля във всички сфери на живота (много й беше дошло). След падането на чл. 1 от тогавашната конституция, вече нямаше нужда да се поддържа мита, че сме „народна“ република. Просто спряхме да бъдем партийна (т.е., на Партията) република и думата „народна“ се оказа излишна.
Следващата ни стъпка е да направим излишна и думата „република“. Ако наистина сме демократична страна, демокрацията ще бъде характеристика на обществената ни система, а не фалшив етикет на името. Та така.
Ето ви идея за референдум, след като оправим новините на турски.
Гражданските протести пред Народното събрание, 14.01.2009
Вълнуват се разни хора, част от които уважавам, как да се организират по-масови и ефективни протести срещу държавата. Граждански протести – задължително. Такива, които целенасочено избягват възможностите, ресурсите на политическата партия. Т.е., решително отхвърлят механизмите на демократичната система, борейки се за повече демокрация.
Бих нарекъл тази ситуация особена. Разбира се, не мога да отговарям за това как други хора използват главите си, но е странно да се хвърля интелектуален ресурс за решаване на проблема „Как да се борим по-ефективно с държавата си“. Да воюваме с нашата си държава, тази, в която живеем и която издържаме с данъците си. Все едно ни е враг, който ни е нападнал?
Къде са най-кадърните ни учени, най-компетентните ни специалисти, най-предприемчивите честни хора, които не чакат някой да ги спаси, а предпочитат да поемат отговорност за живота си? Къде е най-ефективната и плодоносна част от българите? Къде са?
Непрактични закони, голям брой измамници, остатъци от отживял социализъм (например пенсионната система) и дебели бурени от първичен капиталъм (например презастрояването в изминалите години).
Това е мръсотията, в която газим 20 г. след вътрешния преврат в БКП през 1989-та. В началото на 90-те мислех, че това ще свърши бързо, но продължи 20 г. Няма никаква обективна пречка, поради която да не продължи още 20.
Помислете. Бихте ли искали ли да решаваме какво ще правим и да го правим или предпочитате да изчакате още време някой отнякъде да ни оправи?
Знаете ли каква е тази лента с думи (кликнете върху нея, за да я видите по-голяма):
Ще ви помогна – това е т.нар. облак от етикети. Думи, които авторът на блог (личен сайт с публикации) е използвал, за да маркира статиите си. Как мислите, какъв ще да е авторът, за когото социализмът заема такова голямо, централно място? Що за човек е, съдейки по думите?
Можете ли да познаете кой е? Ако се сещате, запазете го за себе си и не разваляйте кефа на останалите, които биха искали да се позабавляват да намерят оригинала на тази лента.
Искате ли не тайни спонсори и лобисти, а вие самите да подръпвате конците на депутати и общински съветници? Искате ли вашите интереси, а не само тези на добре облечени бизнесмени в сянка и стара партийна номенклатура да бъдат представени в Народното събрание? Искате ли вие да избирате кои да бъдат кандидатите за народни представители? Искате ли да можете да ги контролирате, докато се готвят за властта и докато са в нея?
А искате ли Вие да бъдете представител и да работите на заплата за интересите на съгражданите си? Да се занимавате професионално с прокарването на волята им? Искате ли да участвате в правенето на компетентна и отговорна партийна администрация? Т.е., искате ли да правите пари от това, че създавате качествена политическа услуга?
Не ми отговаряйте. Нямам нужда от отговорите ви сега. Просто открехвам капака на гърнето, за да помиришете, за да усетите, че е само на една ръка разстояние от вас.
Още е известен като общо благо или обществена полезност. Системата, основана на общото благо е известна като комунизъм (т.е., интересът на комуната, който по подразбиране е над този на индивидите и те трябва да жертват своя интерес за общия).
Ъм, какво точно е обществен интерес и кой го дефинира? Европейският съюз? Властите? Гражданските организации?
Съдържанието на сайта е напълно свободно за копиране, стига да не променяте текста, да посочвате източника и да не печелите от това.
Ако имате запазено право върху някоя снимка или друг материал, който съм ползвал погрешно, пишете ми и ще го сваля.
***
The content on this site is free to copy provided that you don't change it, tell the source and don't make profit from it.
In case you find your copyrighted material that I have used incorrectly, please let me know and I'll have it removed.
Публикувано от Rado 
Публикувано от Rado 
Публикувано от Rado 
