Секция, посветена на развитието на страната и регионите
В модерната глобална икономика, благосъстоянието е избор на нацията.
Страните избират просперитет, ако организират политиката, законите и институциите си въз основа на производителността.
Страните избират бедността или ограничават богатството си, ако допускат политиката им да подкопава производителността на бизнеса. Ограничават богатството си, ако уменията са запазени само за малцина. Ограничават богатството си, когато успехът в бизнеса се осигурява чрез семейни връзки или отстъпки от страна на правителството, а не благодарение на производителността. Войната или неефективното управление могат да отклонят нацията от просперитета.
Майкъл Портър,
Конкурентното предимство на нациите, 1998
Бедността, простотията, корупцията – това са проблеми, с които хората в една страна могат да се борят ефективно. Има начини, мерки. Промяната отнема време и много усилия, но е възможна и постижима.
През последните години, макар и с много мъки, в България се случиха някои положителни неща (като стабилна банкова система, известен икономически растеж и намаляване на безработицата, отпадане на визите за българи в страните от ЕС). В наш интерес е да пазим постигнатото и да се развиваме.
Свобода, правов ред и работеща демокрация
Демокрацията е вид държавно устройство. Има си дефекти, но досега човечеството не е измислило по-справедлива система. При демокрацията хората са свободни граждани, които имат право сами да направляват съдбата си и да решават как да се ръководи общността/държавата им. Държавата напълно принадлежи на гражданите си – не на някакъв монарх или самонастанил се политически или икономически елит. При демокрацията никой няма право да ви посегне без да сте направили нарушение, независимо колко е силен или богат. При работещата демокрация можете да бъдете сигурни и спокойни за законно гарантираните си права, за честно и правомерно придобитото си имущество, за личната си кореспонденция и т.н. Върховенството на закона е неоспоримо, а законите отразяват общественото съгласие за правилата, които всички трябва да спазваме, за да живеем добре.
В България настоящата държавна система е „фасадна демокрация“ – т.е. има повърностните белези на демокрацията, но отвътре е прогнила. Обикновените хора са притиснати от престъпност и корупция, мнението им за управлението на общността има малка стойност, интересите и правата им се потъпкват.
Свободата, правовият ред и демокрацията ви дават повече възможности от всяка друга система (тук анархистите могат да не се съгласят) да изявите личните си качества, творчеството и таланта си, да берете плодовете на труда си, да се уповавате на собствените си способности и да живеете достоен живот. Ето защо настоявам държавният модел на България да се доразвие в посока към истинска, работеща демокрация, при която управлението има за неотменна цел защитата на интересите на гражданите и обществото.
По-добро образование
Съвременната икономика е наречена „икономика на знанието“. Знанията и уменията са най-ценните икономически качества на личността – те ви позволяват да бъдете успешни и производителни, респективно ви носят доход. Колкото сте по-образовани, толкова по-свободни, независими и силни ставате.
Ако имате нужните знания, можете сами да си направите фирма и да си организирате успешен бизнес. Ако изберете да работите за чужда фирма, като продавате знанията и уменията си, колкото повече знаете и можете, толкова повече ще получите в замяна. Ако настанат трудни времена, можете да бъдете спокойни – работодателите няма да искат да се разделят с най-способните си сътрудници.
Когато имате знания как функционира обществото, вие ще разбирате по-добре кои идеи са добри за вас, кои хора защитават вашия интерес и кои злоупотребяват с доверието ви.
Новите знания и умения са като ключове – колкото повече имате от тях, толкова повече врати можете да отворите, на толкова повече места можете да отидете. Знанието означава свобода и възможности.
Затова смятам, че трябва да осигурим колкото се може по-добри условия в България за повишаване на нивото на знанията и уменията на гражданите. Образователният сектор не бива да бъде оставен да мизерства: инвестициите в образование са инвестиции в успешно бъдеще.
Опазване на околната среда
Каквото и да правим, не бива да забравяме, че земата и природата са това, което ни храни. Хлябът, плодовете и зеленчуците, месото, млякото – нашата храна идва от растенията и животните. Гората пък ни дава кислорода, който дишаме и поддържа през цялата година водата, която пием и с която поливаме нивите си.
Когато предприемчиви бизнесмени изсичат горите ни, когато екологично безотговорни фабрики замърсяват въздуха и реките ни, нашият живот се влошава. Започваме да дишаме по-мръсен въздух, да не ни достига чиста вода, да ядем отровени храни и да боледуваме повече.
Емоционално съм привързан към природата: обичам чистия въздух, обичам планината, обичам хармонията и спокойствието. За мен природата е красива и трябва да си я пазим, за да може да радва нас и хората, които ще дойдат след нас.
Развитие на инфраструктурата
Инфраструктура – тази дълга дума означава много неща: летища, пътища, жп линии, съобщителни съоражения, мрежи за пренос на електричество, вода, газ и т.н.
Кой не би предпочел да кара по широки хубави пътища? По тях се стига по-бързо, по-безопасно, по-спокойно. С железницата е още по-интересно. Бързите и удобни влакове не само ви позволяват да стигнете някъде комфортно и за по-малко време – те преобразяват икономическата среда. Доказано е, че жп транспортът е един от най-силните интегриращи фактори. Свободата на придвижване и бързите жп връзки имат огромен икономически ефект. Те правят лесно и достъпно да отидете до друг голям град и да си купите стоки и услуги от тамошните фирми, да си намерите работници, да завържете партньорства. Съответно за жителите на другия град става лесно да дойдат и да си купят от вашите продукти, да ви наемат на работа, да ви предложат услугите си. Хората, движени от своя малък, частен интерес, преодоляват религиозни, етнически, верски различия, за да могат да търгуват, да си пазаруват по-изгодно и да продават на по-широк пазар.
По-богатите страни от Европейския съюз разбират това и предложиха на България милиарди евро, за да поправим тесните си и разбити пътища, да си построим магистрали, да модернизираме железниците си. Предполагам, разбирате колко ми е мъчно, че България губи тези пари, че крадливи негодници в българското правителство ги крадат и шансовете ни за развитие се отлагат за неопределеното бъдеще.
Управниците ни нямат воля дори за толкова дребно решение като премахване на таксите за преминаване на разбития Дунав мост при Русе.
Мисля, че който успее да завърши магистралата от София до Бургас ще влезе в историята, макар че има да се строи още дяволски много – до Варна, до Кулата, до Свиленград.
Още
За какво би било добре да се преборим?
Как корупцията спъва развитието ни
Железопътен транспорт
Пътища
Софийско метро (външна препратка със снимки от изграждането на тунелите и станциите) Още по темата.
Други проекти
