Суеверие – Здрав разум 3:0

Нарочно не пиша по темата за обединението на СДС и ДСБ. Имам си мнение, но няма да го коментирам. Пък и това е едно доста преходно събитие.

Ще коментирам накратко реакциите, които наблюдавам. Съвсем субективно, разбира се. Там има по-дълбоки неща.

Имам усещането, че голяма част от сънародниците ми имат отчаянa нужда да вярват в чудеса. Чудеса и чудодейни герои.

Така например, дедото от Мадрид дойде, предложи да направи чудо за 800 дни, размаха вълшебното „Вервайте!“ и много хора поверваха. Не защото имаше някакви рационални основания за това – просто са имали нужда. Не мога да се въздържа да ви напомня едно от нещата, в които верваха: „царят е богат, той има и много богати приятели арабски шейхове – те ще дадат пари и ще ни вдигнат пенсиите“. Не знам откъде се взе това поверие, но с ушите си го чух в различни провинциални български градове, когато обикалях през 2001 г. Първоначално се опитвах да разубеждавам верващите, но по едно време осъзнах, че те не желаят да бъдат разубедени. Вярата им даваше душевен мир, който аз развалях.

После изгря звездата на Бойко Борисов. Може би предния път сме се объркали със спасителя: гледащият в небето бивш цар се оказа обикновен старец. Но какво виждаме до него? Ааа, май това е нашият човек. Истински мъж, пожарникар, бодигард, каратист, с колоритен изказ. Да, ама този път червейчето на съмнението взе да дълбае из главите на доста хора и да ги човерка, че може и Бойко Борисов да не излезе истинският спасител, автентичният митичен десен политик.

Само ако можеше „оригиналните десни“ да се обединят! Да зарежат непримиримите си различия и да ни извадят от тинята. И о, чудо! Разбраха се изведнъж. Написали са чудесно споразумение, сега ще влязат в Парламента и ще ни спасят. Още от утре ще започне трескава работа, ще заформят щабове, ще пишат послания, програми и т.н. От нас се иска само да идем да гласуваме за тях, след което можем спокойно да се отпуснем с чувство за изпълнен граждански дълг. Те са добри хора, ще запретнат ръкави и ще ни решат проблемите, водени от безкрайния си алтруизъм.

Как ви се струва работата?

Подозирам, че причината за тази атрактивност на верването е в това, че освобождава отделния човек от отговорността за собственото му битие. Спестява осъзнаването на неприятния факт, че някъде там няма чудодеен герой, който чака удобния момент да дойде и да ти помогне. Да те спаси от лошото управление на собствената ти държава. Да разбираш, че трябват усилия – учене, информиране, мислене, гражданска активност – доста обременява съзнанието. По-лесно е да се оглеждаш наоколо и да търсиш някой, на когото да прехвърлиш големите очаквания за остатъка от живота си. Неволюуу, неволю…

P.S. Искам да попроменя резултата. 😉

Advertisements

5 responses to “Суеверие – Здрав разум 3:0

  1. Обяснението е лесно: преди промените живеехме в общество, в което всичко се крепеше на вярата (тоталитарните общества са всъщност религиозни общества). Когато в съзнанието на хората години наред е насаждана вярата във всесилния отгоре, който решава всичко, трудно е след това тази нагласа да бъда променена. Затова често казвам, че нещата в България ще се оправят тогава, когато измрем всички, които сме живели преди 1990 година.

  2. Павка,
    Преди да умрем трябва да научим младите, че живота/съдбата им е в техните ръце.
    Аз също бях от тези излъгани от г-н Сакскобургготски, не за 800 дни, а за вярата ми в царственото в него, уви. Точно то му липсваше. Сигурно е добър човек (нямам честа да го познавам), но това нищо не значи. За добър водач само добрина не стига.
    За да стане 3 : 1 резултата трябва да викаме/залагаме на нашия отбор.

  3. Съгласен съм, Валентине. Както е казал поетът: „Докрай, докато разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас…“ (това по отношение възрастни – млади). А за отбора ще викаме – докато гърло не ни остане. Пък – каквото стане. Длъжни сме да опитаме.

  4. Павел, мисля, че дори в този момент не мъкнем влага към младите. Аз поне се опитвам, но като цяло мъкнем към политиците. И те са разцъфтели едно хубаво.

    Ако четеш това, моля кажи ми какви са ти очакванията към обединението между СДС и ДСБ. Вярваш ли им, че ще поправят големите дефекти на тоталната ни държава? Вярваш ли, че наистина искат да го направят? И ако им вярваш, на какво ти се крепи вярата? Нека този въпрос е и към останалите читатели.

  5. Целите и задачите от споразумението между СДС и ДСБ звучат достатъчно добре на първо четене. Някои от тях са твърде мъгляво формулирани/например т.12 от политическите задачи/, икономическите задачи не са напълно аргументирани и звучат леко популистки, но като цяло са влезли много от идеите, които се обсъждаха на дискусии и в интернет през последните месеци, което е добре. Обаче това, което ме притеснява са лицата, които декларират, че ще се заемат с тяхната реализация. Иван Костов само дни след подписването на споразумението, което би му осигурило влизане в следващия парламент заявява, че може да работи много добре с комунистите. Той това си го е доказал с управлението 1997-2001, но как тогава ще отстрани мафията и олигархията от управлението на държавата и ще проведе операция „Чисти ръце“? Как ще се излъчат кандидати за народни представители, които да не са се облагодетелствали от участието си в политиката и да не са обвързани с националната и местна олигархия, като и двете партии трябва да се разграничат от част от ръководствата си /ДСБ напълно/?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s