„Христос Возкресе“

Не знам какво е Бог,
но знам какво не е.
Zeitgeist intro

„Христос Возкресе“. Наистина ли? Сега много хора биха възкликнали ужасено: О, не! Той няма да нападне навръх Великден вярата ни в историите за създаването на света за 6 дни, непорочното зачатие или градината с говорещата змия, нали?

Напротив, ще го направи. По една много проста причина. Вярата не е нещо повече от липса на критично мислене. Ако вярвате, че Господ е разпръснал останките от динозаврите, за да изпита вярата ви в Сътворението, не ми се мисли още в какви глупости може да вярвате. Например, че Костов или Борисов е новият месия – защо не и двамата в тандем. (Забелязвали ли сте, че повечето поддръжници на Костов са доста религиозни?)

Религиите са това – безкритична вяра в глупости, измислени истории, предназначени или използвани за по-лесен контрол над простолюдието. Когато разговарям с религиозни хора, оставам с впечатлението, че една част от мозъка им не работи: онази, която поставя под въпрос съмнителни твърдения.

Какво да кажем например за десетата Божа заповед, която в един от вариантите си звучи така: „You shall not covet your neighbor’s house; you shall not covet your neighbor’s wife, or male or female slave, or ox, or donkey, or anything that belongs to your neighbor.“ (Не пожелавай къщата на съседа си, нито жена му, нито роба, нито робинята му…“). Господ е велик, всезнаещ и премъдър, просто робството му се е изплъзнало от ума. Как ви се струва това?

В библейските истории има много хубави неща – доброта, милосърдие, избягване на насилието. Но това е всичко. Просто измислици. Като Торбалан, дядо Коледа и самодивите.

Между другото, децата се раждат след секс. Секс без предпазни средства (които църквата забранява).

Комикът Джордж Карлин по темата:

Същото видео с надписи на български: http://vbox7.com/play:66517f5c

Advertisements

75 responses to “„Христос Возкресе“

  1. Опасна работа е да се смесва политика и религия. Взривоопасна смес.

  2. Комита, постоянно се прави. Обикновено ползват релифията, като някаква индулгенция, като алиби, най-често за антикомунизъм 😀 😀 😀 смешници.

    Религията е едно, а вярата е съвсем друго, приятели. Не го забравяйте и честито Воскресение.

  3. Во истина воскресе, Балтазаре

  4. Взривоопасна смес е, защото събира две реки от глупости, които се очаква обикновените хора да поглъщат безкритично – религиозното говорене и политическото говорене. Остава само да добавим шоу-бизнеса и рекламата и ще обхванем почти целия поток от глупави, неверни и изкривени неща, заливащи съвременния човек.

    P.S. Помислете, защо вярваме в християнството? Защото така са ни казали. Нямаме друга рационална причина. Защо мюсюлманите вярват в исляма? Защото така са приучени, така са дресирани.

  5. Николай Павлов

    Калин Янакиев е живата връзка между Господ и Иван Костов.
    А Тома Неверни всъщност е първият емпирик 🙂

  6. Ето още една пълна глупост (въплътена в историята на Тома Неверни): хората, които се съмняват, проверяват фактите и не взимат нещата на юнашко доверие, са лоши. Поставяш авторитета на власт-имащия под съмнение – лошо! Искаш рационални аргументи, за да приемеш някакво твърдение – лошо!

  7. Мисля си по въпроса за географската предопределеност на религиите и религиозната вяра. Ако се родиш, например, в Полша, най-вероятно ще си християнин (при това католик), а ако се родиш в Турция – най-вероятно ще си мюсюлманин. Как тогава да възприема, че една от тези религии е права, а другата не, как да се приобщя към едната вяра, а да отхвърля другата, когато изповядването им всъщност зависи от някаква си географска даненост?

  8. Млади приятели, както каза БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ религията е едно, а вярата е съвсем друго.
    Не говоря за добрия дядо Господ, а за нещата, които трябва и ще се случат за всеки един от нас и общо като народ.
    Човек може и трябва да вярва. Като начало в себе си. А понеже ние сме частица от Божието, значи и в сина Господен. С годините ще почнат да Ви се случват разни неща около Вас и Вашите приятели и нещата сами ще се наредят. Всеки има път и той трябва да се извърви. Освен Господ има карма (съдба), прераждане. Тези които вярват в кармата казват, че живеем в ускорено време и тя ни застига веднага, в този живот. Примери много, г-н Костов, г-н Сакскобургготски и други.
    Честито Воскресение.

  9. Не мисля, че религията и религиозната вяра са нещо различно; напротив – вързани са здраво. А що се отнася до всякакъв друг вид вяра, като вярата в себе си, нека не я бъркаме с религиозната, защото просто не е такава. Аз, например, вярвам в себе си, но изобщо не се чувствам частица от Божието и това е. С казаното, разбира се, не искам ни най-малко да обидя нито Балтазар, нито Валентин Димитров – просто това ми е виждането. Уважавам вярата на религиозните хора, независимо за коя религия става въпрос, и мисля, че това е по-важно от споровете има ли Бог, няма ли Бог.

  10. Не съм върла последователка на никоя религия, но не мога да приема, че просто ей така сме се пръкнали от нищото, щото някаква химична реакция не станала както трябва и се появил животът. Не мога, а и не искам да приема, че всички ние сме плод на случайност.
    Иначе, прав си с доводите си за роба, за безкритичността. Но нека не забравяме, че религията е такава, каквато я разказват, тълкуват, видоизменят и доизмислят хората, Църквата. А в невинността и хуманността на участниците в църковните събори, рязали и обработвали Библията не вярвам особено. :Р

  11. thumbs up Радо!
    за нашата страна няма по-подходящо божество от Джо Пеши. Вярвам че моментално ще бъде подкрепен от управляващата групировка.

  12. Виждам, че се изписаха доста теологични глупости, затова ще се опитам да събера мнението си в няколко реда, а после ще видим дали ще има някаква промяна на позициите.

    1. Религията има изцяло земен произход. Доктрини, догми, канони и литература – всичко е плод на човешка дейност и интелект. Авторски интерпретации на разни факти и събития от далечното минало. Съвкупност от етични кодекси, затова има и несъответствия, породени от времевата разлика между възникването им и настоящето. Религията има водещо място в обществените отношения, но е производна на вярата.

    2. Вярата е нещо индивидуално и произлиза от нелогични на пръв поглед причини, като обичайното търсене на обяснение за необяснимите неща. Съвкупността от общите разбирания за вяра, мястото и времето на възникването й, е в основата на религията. Религията възниква в резултат на вярата и я институционализира, като перманентно се опитва да я контролира и управлява.

    Когато религията започне да се изкривява и да не съответства на вярата, тогава се случват промени в религията, които запълват празнините. Християнството и исляма произлизат от такива дефицити.

    3. Бог. Когато стане дума за бог или богове (въпрос на религия, възпитание и интерпретации), се случва да има три позиции – „ЗА“, „ПРОТИВ“ и „не съм от София“, отнасящи се до неговото съществуване.

    Противниците на Бога казват, че няма научно и логично обяснение за съществуването му.

    Вярващите казват, че вярата няма нужда от доказателства.

    Другите казват, че не са от София…

    Всъщност науката и вярата не са в противоречие или конфликт. Конфликт има между религията и науката. Така е, защото религията е институция, сграда, догми, интереси и стереотипи, а вярата е нещо лично, което е в тясна връзка със собственото АЗ.

    Ще обясня какво имам предвид, когато казвам, че вярата и науката не са в противоречие. Отговорът се крие в ЖИВОТА.

    Науката може да не е доказала или отрекла съществуването на бог, НО Животът прави полемиката излишна.

    Науката не само, че не може да създаде живот, а даже не е в състояние да го обясни. Не може да обясни причината да съществува, не може да отговори и как се появява. Не говоря за това как се вземат две клетки и се получава организъм от тях, не за това става дума. Клетките си носят живота в тях – те са си живи по начало, науката може само да ги събере, но не и да обясни случващото се.

    Така мисля по въпроса за религията, вярата и бога.

  13. Радо, потъна ми коментарът по темата, би ли погледнал да не го е метнало при спама.

  14. Черногледец Храбър

    Луис Бунюел
    Бог и Отечество са непобедим отбор – те са счупили всички рекорди по потисничество и кръвопролитие.

    Стивън Уайнбърг
    Религията е оскърбление за човешкото достойнство. И с нея, и без нея, пак ще има добри хора, вършещи добри дела и лоши хора, вършещи лоши неща. Но за да вършат и добрите хора лоши неща, е нужна религия.

  15. Балтазар, извадих ти коментара и сега ще му отговоря.

    За нещата, които нашият разум и наука не могат да обяснят, ще кажа: Не знам. Не знам как е възникнал животът, не знам как сме се появили ние. Но аз не натрапвам незнанието си на другите хора, не ги уча от малки в какво да вярват. Просто казвам, че това, в което вярват е глупаво. От друга страна, религиите правят точно това – учат хората от малки в какво да вярват.

    Не съм съгласен други хора, които също нямат отговори на разни въпроси, да набиват в главите на децата абсурдни, несериозни версии за световната история.

    Религиите са агресивни, колкото и да ни се представят за добри и миловидни. Кръстоносни походи за свещената вяра, Инквизиция, Джихад (Свещената война). Като чуя, че някоя институция, нация, война или вяра са свещени, започвам да се притеснявам. Свещен = изключете разума и се подгответе за инструкции, въпросите са забранени.

    Разсъжденията на Павел Николов са напълно логични, Джо Пеши е култов образ за българската действителност, а цитатите на Черногледец Храбър забиват още здрави пирони в ковчега на религиите.

  16. Религиите определено са агресивни и прекалено институционализирани. В рамките на всяка отделна религия от производните на юдаизма е така – всеки, който има различно мнение от догмата, бива подлаган на репресия.

  17. Ето и един цитат от съседната тема:

    невенка
    Всичките ти бръщолевения са белег за диагнозата ти, момъко! С това тесногръдие за къде си тръгнал?! Вие, там, в икономико-стопанското лоно, няма да надскочите позитивистичните си бълнувания, май…Всичко измервате с интеграли и пр. То затова светът се срутва…Религия, вяра… са човешките понятия за чудесното, за вълшебството в човешкия живот, а и извън него! Ти най-добре трябва да го знаеш това, щото съм сигурна, че си замирал пред миговете на божествена хармония и съвършенство в планината, полето или пред морската шир… На теб, човече, като малък чели ли са ти приказки?! Лошо е, проява на незрялост е да иронизираш мистиката, метафизичното у нас и сред нас… А си тръгнал да се занимаваш с болестите на хора и природа… ужас некъв…

    Религиозното ми тесногръдие по никакъв начин не ми пречи да се наслаждавам на природата. И ако иронизирам нещо, то е наивността, глупостта.

  18. Една фраза на Балтазар съм чувал и друг път: че науката нито е доказала, нито е отрекла съществуването на Бог. Бог обаче никога няма да бъде обект на научно изследване. По дефиниция Той е непознаваем и не виждам коя наука ще си губи времето да се занимава с нещо, което е непознаваемо.

  19. В това, което казах не става дума за никоя конкретна наука. Мисълта ми е, че е самото наличие на живот, без да има някакво смислено обяснение за причините, смисъла и начина му на възникване, на мен ми е съвсем достатъчно за да не умувам прекалено по темата.

  20. Балтазаре, само направих една вметка, а иначе – животът наистина е тайна, която може да те накара да замълчиш.

    А цитатът, приведен по-горе от Радо, е типичен пример докъде може да се стигне, когато се прекали с религиозната вяра. Казано е: „Прекален светец и Богу не е драг“.

  21. Начина на възникване на живота е в общи линии ясен. Да се смята, че за физическите явления има априори причина и смисъл е сред най-популярните капаните на човешкото мислене.

  22. Паразите, има две предположения – религиозно и научно. Едното казва, че бог е създал всичко и вдъхва живот, а другото, че нещата са се случили някак постепенно, което не противоречи на първото, но и не може да обясни как се случва нещата да бъдат живи.

  23. Човекът се опитва и предполага, но нито може да дава живот, нито може да разбере как се случва, а той си се случва и все някак това трябва да е възможно, нали така?

  24. Радо:
    „За нещата, които нашият разум и наука не могат да обяснят, ще кажа: Не знам. Не знам как е възникнал животът, не знам как сме се появили ние.”
    Как се появяваме разбираме на ~ 10 години, а на ~16 започваме да опитваме. За това не е необходима Божия намеса.
    Душата = Духът е загадката. И от там започва религията.

  25. Балтазаре, не е ли всичко въпрос на технология? Човекът до скоро можеше да клонира живи същества само във фантастичните романи, но това вече не е фантастика. За да дадем живот, за да разберем как се случва, нямаме необходимите технологични достижения, но може би след време…

  26. Интересното е, че хората, които обявяват религията и вярата за „глупости“, го правят по крайно глупав начин, което ясно показва кои са глупаците, къде е глупостта 🙂 А във вярата в Бога има колосална мъдрост, ала освен ум човек трябва да има и сърце, и душа, пък и дори да има дух. Обречеността на атеизма е, че е напълно бездуховен…

  27. какво време бе деца!? който не е на ти с биологията защо не отвори някоя книжка ами трябва да натяква клишета от средата на миналия век.
    Как се случва нещата да бъдат живи става доста ясно, когато човек разгледа структурата на един вирус. Ние впрочем също сме на 50-70% пасивен генетичен матриял от вируси.

  28. Учебника не казва как нещата започват да живеят 😉

  29. Gogo, Gogo, къде я видя тази обреченост на атеизма, че нещо не я съзирам?

  30. Съзирам я тази обреченост на атеизма във вашия „учен диспут“ за вярата и религията; смехотворни напъни…

  31. Изобщо не е „учен диспут“, нито някакви напъни, просто разменяме мнения. Но това е прекалено обикновено и ниско за вас, които имате сърце, душа, дух и… конски капаци на очите.

  32. дааа, признавам се убеден – това, което се преподава на биолозите в първи курс са очевидно скалъпени закони на физиката и човешките познания по молекулярна биология вобще не обясняват как нещата започват да живеят. От днес аз започвам да вярвам! Започвам да вярвам във вездесъщото летящо спагетено чудовище и това че то кара нещата да живеят. Започвам да вярвам и в безкрайната благост на Kenny от South Park, който всеки епизод се появява наново за да ме теши и да ми дава радост. Мисля че отсега насетне животът ми ще изглежда много по-смислен и по-малко безутешен. 😉

  33. Айде, още един в лоното на религията. Дали и аз да не…

  34. Всеки е свободен да вярва, но не забравяйте и да се съмнявате 🙂

  35. Просто да се съмнява човек не е достатъчно. Иска се и да МИСЛИ…

  36. Хехе, че то съмнението е производно на мисленето 🙂

  37. Аз се извинявам, че вземам отношение по въпроса и още повече, че ще се опитам да дам някаква оценка за по-горе пишещите. Трябва да си припомним,че пътищата на познанието са три: Пътя на просвещението, пътя на убеждението и пътя на принуждението, т.е. когато ни чукне горния – едва тогава виждаме долния праг. Лошото при нас, хората е, че ние почти винаги се учим по пътя на принуждението. Приемаме нещо едва когато си изпатим, т.е. като глупака се учим само от собствените грешки. А умните, естествено, се учат от чуждите грешки.
    От всички досегашни коментари, се вижда ,че Гого е вярващ човек, но не прави никаква аргументация по въпроса. Балтазар дава най-смислените обяснения, а сега и моето мнение, което разбира се не задължава никой да го приеме 100%.
    Първо, между религия и вяра има много голяма разлика.Религия е и вярването, както и невярването. Религия е и атеизма, както и самата вяра в Бога също е религия.
    Оказва се, че по много въпроси най-ревностно се изказват хора, кито най-малко познават материята. Така и за религията и вярата се пишат и ширят мнения, които някой с право може да нарече глупост, което аз обаче нямя да го кажа, защото също като автора , на неговите години съм бил най-върлия атеист.
    Сега вече от камбанарията на годините и от опита който имам, моето мнение е коренно променено.
    Оказва се, че атеизма е присъщ само на невежите хора. Колкото повече знае човек за света, толкова повече се убеждава, че света е създаден от един висш разум и в никакъв случай не може да бъде плод на случайността. Да успее човек да обясни Бога в няколко реда е просто смешно, ако можем да го направим, това би означавало да сме велики колкото него.Науката признава, че библейската история за произхода на света стои най-близо до истината. Науката още не може да отговори на въпроса кое е първично,яйцето или кокошката, докато Библията дава отговор на този въпрос. Като казах Библия; автора на статията показва много бегли познания на тази фундаментална книга и още повече, позволява си да я коментира и усмива. Самата Библия, съвсем накратко казано, описва човешката история от сътворението до наши дни.На второ място в нея се дават пророчества за бъдещето. На трето място в Библията се дават мъдри съвети в „притчите“, философски разсъждения – „Еклисиаста“ на Соломон, любовни песни в „Песен на песните“, предсказания за бъдещето – най-вече в „Данаил“. На следващото място са пророчествата за бъдещето на света, което но очаква от тук нататък в „Откровението“.
    Не бива да се забравя и факта, че съвременното клониране доказа научно как е била „клонирана“ Ева от реброто на Адам. Също така, каква е била атмосверата преди потопа, когато умират динозаврите, които са притежавали по-малък бял дроб от човешкия и за да могат да живеят им е била нужна атмосвера с повече кислород и т.н. и т.н.
    Наивно е, да не използвам по-силна дума, да се пише атеистична статия без подготовка, но като че ли не ме учудва при всичко което ни заобикаля. А 10-те Божи заповеди това е моралния кодекс на човеците, лошо ли би било, ако всички са вярващи, тогава биха били излишни много институции, като полиция, съд и прокуратура, затворите и пр.
    Хубаво ще бъде да се прочете книгата „Бунтовният остров“, написана по действителен случай. Също и книгата на Тодор Мачканов „Предречено от Библията“.
    В Библията има повече от хиляда пророчества и всички до сега са се изпълнили, затова се вярва, и в това, че от тук натаък ще се изпълнят и останалите.

  38. Без думи (предаване по БТВ ли беше? или то беше Без дрехи?!)

  39. Здравейте, започнаха да се цитират книги, препратки, та и от мен нещо – „Третото шимпанзе“ от Джаред Даймънд.
    В атеизма има нещо войнстващо, както и в религиите. Ако някой има необходимост от религия – това е резултат от нагласата му. От нагласата му да „приема“ неща. Дори, когато обсъждаме политиците излиза наяве тази нагласа. Обикновенно се казва „този политик има доверието“, на гласоподавателите. Един от тях преди 8 години каза „Повервайте ми“, а също и че ще ни оправи за 800 дни.
    Дали религията и вярата са различни неща – разбира се, че са различни – всяка религия съществува на базата на вярата на хората, на нагласата да вярват – да приемат нещо. За мен това е по-лесния път, нещо като шорткът. Май Радо ще трябва да пусне отделна тема за история на религийте. За мен е много показателно, кога в историята на човешките полулации се преминава от почитане на елементите на природата към монотеистични религии.
    Нейде нагоре прочетох неща относно „случайността“ – цитирам Поанкаре: „Всяка случайност е не добре позната закономерност“

  40. Найдене, моля те, ползвай истинското си име. То е хубаво и не прави странични внушения. Не оставяй недоброжелателни недоброжелатели да ползват „ника“, който ползваш. Моля те!

  41. Я, дискусията продължила и след като си легнах.
    Много добре. От Гого разбрах, че – понеже не съм религиозен – нямам сърце, душа и дух, а от Иван Христов – че съм невежа. Е, благодаря! Винаги съм се учудвал на тази прословута „толерантност“ на много от религиозните хора – просто умират да ти лепнат някакъв обиден етикет, ако не се водиш по акъла им. Нека тогава и аз да кажа нещо в същия дух. Религиозният Гого не е чувал изобщо за Божията заповед „Не лъжи!“ и лъже най-безобразно – препратката от ника му води към стария блог на Иван Бедров. Такива лицемерни набожници са ми до болка познати. Що се отнася до Иван Христов с неговите смехории за някакви си пророчества, просто е сбъркал епохата – Средновековието отдавна е минало. Не случайно Паразита му е отговорил: „Без думи!“. И наистина – написаното от Христов е прекрасен пример за празнословие, опиращо се не на факти, а на цитати от книги. И на опити за заблуда на публиката. Не е вярно, че науката не дава отговор на въпроса за яйцето и кокошката – първично е яйцето, защото влечугите се размножават с яйца, а птиците – според науката!!! – са произлезли от влечугите. Не е вярно, че атеизмът е религия, защото не е обвързан с догми: мога да приема теорията на Дарвин за произхода на живота (да приема, а не да вярвам в нея!!!), но мога и да приема, че са ни създали извънземните. Да не продължавам обаче, че май излязох от темата, а не е коректно по отношение на автора на публикацията.

  42. Гледам, че тук са се събрали доста търсещи истината хора, та в тази връзка искам да ви предложа един текст от специалист по проблематиката за религията(философ), който силно ме впечатли, заповядайте, прочетете внимателно, та да разберете; понеже „компетентните мнения“ на хора, които са извън тази проблематика, с извинение, нямат особена стойност; то е същото човек, който никога не е учил математика, да се изказва по проблемите на висшата математика:

    ПОЛЕМИКИТЕ ОКОЛО РЕЛИГИЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ

    Ангел Грънчаров

    В областта на религията трудността за сериозен анализ е най-голяма поради спецификата на тази духовна форма, водеща до неподатливост за логически и рационален анализ. Другото обстоятелство е допълнително и то се свежда до изключителната обремененост на широкото съзнание (и философското) от множество предразсъдъци, догми и предубеждения спрямо религията, упорито вкоренявани и натрапвани от материалистическата и атеистичната господстваща доктрина на комунизма. Трябва да изходя от тази даденост на съзнанието, защото тя се проявява и в съвременните опити да се променя отношението към религията.

    Разпространеното и насаждано отношение към нея се опира върху няколко крайно опростени и елементарни представи, които могат да бъдат издирени в някои тук-там казани от Маркс и Ленин изречения, и особено в цялостната им враждебност към религията, стигаща особено у втория до някакъв сатанински бяс. На основата на това се опитваха “философски” да обосновават войнствуващата доктрина на т.нар. “научен атеизъм”, който достигна до открито мракобесие – каквото историята не познава.

    Отломките от Марксовото схващане на религията, които се съдържат в упоменатата обременена представа, насаждана така усърдно, но и безуспешно, са следните. Първата е прословутото “религията е опиум за народа”, след това иде “обяснението”, че тя е “изопачено, илюзорно съзнание”, “извратено съзнание”, “масова психоза” или “народно умопомрачение”, дължащо се на невежеството и, накрая, “социална юзда”, измислена от богатите за бедните. Зад тези жалки твърдения стои, както ще видим, едно крещящо неразбиране на това, какво е религия. В случая не е безинтересен аспектът какво целеше тази представа, натрапваща като единствено “научен” атеизма – “най-вярното”, “най-правилното” отношение към религията, прокарвано дори с насилие (“аргумента на тоягата”, основен метод на превъзпитание, използуван от комунизма в изминалите времена). “Научният атеизъм”, подкрепян от милиционерски мероприятия, не постигна целите си, но нихилизмът по отношение на ценностите на вярата, който стоеше зад неговите изстъпления, доведе до катастрофални поражения за съзнанията, нравствеността и културата.

    Затова фундаментът на тази представа е по-дълбок, той се свежда до неразбиране на вярата, пораждано от превратно схващания разум или по-скоро от едно преувеличено, неадекватно отношение към знанието.

    (Попитах преди време един студент: “Има ли Бог?” и той, вероятно за да ме”подкупи”, без замисляне рече: “Разбира се – не!”. Попитах го защо мисли така, а той разтвори вдигнатите си ръце и рече: “Цялата наука убедително доказва, че Бог няма!”, а след това се ухили на моето неразбиране. Рекох му, че не разбирам как така науката доказва това, той нищо не каза, а после го попитах как може да асимилира например това: ако сега небето се отвори и Бог му изпрати една гръмотевица по главата за тия думи, то какво ще каже тогава, а той: “Няма такава опасност, на никого досега това не се е случило!”. Дори и да станело – “абстрактно погледнато” – то това щяло да бъде илюзия или мираж. Не можа да обясни обаче как науката доказвала, че Бог няма. Писах двойката на умния физик, той ме наклевети “там, където трябва”, но въпросът си стои: защо тия хора мислят така?)

    “Доказано” било, че Бог не съществува. Можем ли да имаме знание по този въпрос? За мислещия човек въпросът е ясен: не може. Кант някога убедително доказа, че теоретическият разум се заплита в неразрешима антиномия, когато дръзне да съди по този въпрос, както и по някои други – за свободата, за безсмъртието, за безкрая. 3нание за това има ли Бог или няма Бог не можем да имаме – и тук нито една наука не ще ни помогне. Този въпрос е област на друга човешка способност, твърде различна от знаенето, и това е вярването, вярата. “Аз вярвам, че Бог съществува!” (или “Няма Бог!”) – това са непоклатими положения и тях нито един разсъдъчен или “разумен” аргумент не може да докосне. “Бог трябва да съществува, иначе целият морален ред ще пропадне!” – това е последното, което може да каже разума като аргумент за съществуването на Бога. Разумът и вярата са независими – това е доказано от поне десет века насам, но то не свидетелства нито за превъзходството на разума, нито за непълно-ценността на вярата.

    Човешката душа притежава една уникална способност, изразяваща истинска и чиста човешка потребност – вярата. Абсолютният нихилизъм също е теология, чийто бог е Нищото. Няма човек, който да не вярва в нищо, той просто вярва в Нищото. Просветеният XVIII век измисли най-парадоксалната вяра – вярата в Разума – не отчитайки, че разумът не се нуждае от вяра. “Вярвам, защото е абсурдно!” – е изрекъл един мъдър човек преди толкова време и е прав. Робеспиер се опита да насади нов бог в съзнанието на хората – учредявайки култа към Върховното Разумно Същество – не подозирайки, че един от предикатите на “стария” Бог е не само разума, но и мъдростта. Ницше – върл Антихрист и най-голям приятел на “нашите” научни атеисти (но по-умен!) – вярваше в Свръхчовека, защото знаеше, че ако се вярва, че “Бог умря!”, следва – неумолимо – “Да живее Свръхчовека и неговия пророк Заратустра!” и… да се вярва в него. Той дори не се посвени да напише “нова библия”, която се оказа философско и художествено произведение, най-талантливо и красноречиво доказващо потребността от вяра за човека.

    Маркс вярваше в теоретическата си Абстракция, като я наричаше “Идеал” на комуната и за да повярват на него, учреди една разсъдъчна митология – тази на комунизма – донесла толкова поражения на човешките същества и на човечността. Неговата “вяра” в абстракции доведе до възникването на едномерно съзнание, което чрез пропаганда и сила се опита да парализира волята и съзнанията на човешките същества; висшето, което комунизмът успя да постигне, е един не срещан по-рано нравствен нихилизъм и аморализъм.

    Достоевски – православният християнски мислител – осъзнал антиномията на Кант, даде най-убедителните доказателства против съществуването на Бога – каквито нито един атеизъм не можа да измисли – защото не се боеше, че Бог може да бъде детрониран в човешките сърца. За благодарност “научните” атеисти, не разбрали го, го обявиха за “реакционер” и “мракобес” – вместо да са му признателни. Те тръгнаха от войнстващия материализъм на Ленин във всичките му ексцесии срещу религията, които самият той бесовски разпалваше – защото вярваше в “Гения” си, т.е. в болестта си.

    Модерният екзистенциализъм вярваше в Свободата, а д-р З. Фройд – един умен атеист – предпочиташе да вярва в Нищото, преобличан от него в привлекателна научна форма. Впрочем и за Сартр Нищото е корен на свободата.

    Затова едва ли има човек, който, ако не вярва в Бога, да не вярва поне в Доброто, Идеала, Справедливостта, Истината или – ако тези абстрактни ценности не удовлетворяват неговия “дух” – да не вярва в непосредствени неща като Секса, Храната, Виното. Какъвто е човекът – в това и вярва.

    “Коварно” нещо е вярата – щом си човек, вярваш. Можеш да вярваш и да се прекланяш освен пред Идоли и Фикции и пред Властта, Парите, Успеха. Можеш да вярваш в Нищото, но не можеш да не вярваш в нищото и ако това някому се случи, то тогава изходът е самоубийството, но при него те чака озъбен Страхът (Кирилов, “Бесове”). Но щом повечето хора живеят, значи вярват. Но вяра ли е вярата в изброените абстракции и фикции? Истинската вяра не е ли само вярата в Бога?

    И Достоевски, и Ницше, и модерният екзистенциализъм рефлектират върху кардиналната дилема, от която се определя, изглежда, вярата: “Свобода срещу Бога” или “Свобода с Бога”. Този въпрос не може да бъде отминат с мълчание от нито една сериозна философия на живота и от нито една философия на човека. Оставен на самия себе си, съвременният човек търси духовни опори, които да подкрепят вярата му в живота или вярата му в Бога, източникът на живота. Затова Хегел беше прав когато въстана против суетната свобода на “дадената сама по себе си субективност” на романтиците. Но той не беше прав когато сметна, че тази самостойна субективност е преднамерена или е израз на “каприз” на незнаещи какво искат индивиди, “нямащи желание да изпълнят душата си със субстанциално съдържание” (там) и които, след като измачкат живота си като кърпа след ядене, са готови веднага да я захвърлят, т.е. да се самоубият. Същевременно той беше против онези, които подобно на Новалис се опитваха да се спасят като се вживяваха в субстанциалното на минали епохи – например като се “покатоличат” (дума, казана от Хегел – един неосъществен протестантски пастор). На Хегел му оставаше само да схване, че това е закономерен поврат на духа – и той на много места го мислеше тъкмо така, но по теоретични подбуди трябваше да го представя за “суетна субективност”. Всъщност се касае за разбиране на този стадий на самостойната субективност като висш стадий на духовната история, а той е и наша съвременност. Решението, което Хегел тогава предложи – единство на субективното и обективното в духа – е истинното, но то, бидейки диалектическо единство, не изключва противоречието, а го предполага. След Хегел вътрешните колизии на човешкия дух, на сама по себе си дадената субективност на човека се задълбочиха, довеждайки до големи опустошения “невиждана трагедия” (с последния израз Хегел определя краха на романтическите надежди, свързан с падането на Наполеон). Тази трагедия се мислеше тогава като крах на романтическия мироглед и ценности, като тържество на материализма и пошлостта. Но тази трагедия се изрази най-вече и в отношението на съвременния човек към вярата и религията. Това отношение е изпълнено с невиждани парадокси, пред които разсъдъкът немее. Религията не е “буржоазна отживелица”, нито парадигма само на Средновековието, тя е вечна духовна форма, която нищо друго не може да замени. Същото може да се каже и за вярата в Бога. Същевременно ясно е, че атеизмът, пък бил той и “научен”, точно по тази причина не можа и никога няма да създаде ценностна система: той няма корени в субстанциалното на човешката душа, а неговите “вери” са дупки в празното и екстаз от нищото, т.е. са само страст на плоската и нямаща понятие за себе си душа.

    “Просветените” рационалисти вярваха в… Разума, а техните безбройни последователи днес вярват, кой знае защо, в Науката. Ако разбираха разума истински, те щяха да усетят, че разум и вяра не се отричат взаимно, а органически се допълват, съставяйки цялостната душа на развития човек. Разумът не се нуждае от вяра, но и вярата си има свой разум и своя логика. Вярата не е неразумна, както си представя разсъдъчното мислене, превръщащо своята ограниченост в мярка за всичко. Ирационалното може да бъде свръхрационално – да не забравяме това, макар то да не може да се докаже. В него може само да се вярва.

    Шопенхауер, разбирайки тези неща, предпочете да ги отстрани с една вяра в Живота и Волята – с което постави началото на най-разпространената “религия” на XX век с многочислени тълпи поклонници, огромната част от които не си дава отчет в какво точно вярва. Защото тази вяра е успокоителна и упоителна. Но в края на своята велика книга Шопенхауер призна, че животът сам по себе си достига до своето отрицание, до отрицанието на волята за живот, която чрез квиетизма достига до резигнация. Затова той видя в квиетизма някакво подобие на спасение – Шопенхауер беше примерен ученик на Буда. Будизмът обаче също е особена религия…

    Излиза, че вярата е нещо “най-реално” (Достоевски) и представлява една чисто човешка духовна потребност, а религията и атеизмът са две диаметрални форми на вярване. Какъвто е човекът, в това той и вярва: в Бога или в Нищото, в Битието или в Смъртта…

    А какво е вярата?

    Това е твърде сложен за рационално представяне въпрос, нуждаещ се от обширно специално изследване. Тук мога да кажа само следното, опирайки се на принципа на разбиране на духовните форми, който прилагам.

    При изследването на този въпрос принципът е: вярата е синтетична духовна способност или феномен, израстващ на основата на познанието, оценяването и идеалното преобразуване на света, като при нея доминира тъкмо последното, здраво свързано с чувството, с ценността. Това не означава, че Бог като “предмет” на вярата е създаден от човека и от човешката вяра; то означава, че човекът създава вярата си в Бога, проправя своя път към Бога чрез вярата. Чрез вярата човекът твори себе си като цялостно човешко същество на основата на порива за сливане с идеала за човечност, въплътен в Бога – висшата реалност за човека. Чрез вярата човекът се добира до представата за предназначението си на този свят, до неизразимата другояче истина за този свят и затова във вярата и религията човек единствено стига до идеята за свобода, до самосъзнанието за свобода – определящо живота съгласно неговото предназначение. Това е налице в Христовата религия и във вярата в Христос – която затова се разбира и определя като религия на свободата.

    Вярата се корени в изключително дълбинни структури на субективността на човешкото съществуване и на човешкия дух, които обективират структурите, резултат на сливането на трите коренни типа отношение на човека към света и към самия себе си. Тази синтетичност на трите човешки отношения в своята реалност не е нищо друго освен вяра в Бога.

    Ясперс пише така: “Без вярата в Бога вярата в човека се превръща в презрение към човека, а като следствие на това – в загуба на уважението към човека като човек и, накрая, в равнодушно отношение към чуждия живот, използващо го като средство и унищожаващо го”. Ето затова тези, които в XX век се заеха да детронират Бога и да изкоренят вярата в него – представяйки утопията си като “хуманизъм-комунизъм” – стигнаха неизбежно до най-голямото варварство спрямо човешките същества и тяхната свобода, което историята ще запомни.

  43. Склонна съм да приема твърдението, че и атеизмът е вид религия – атеистите горещо вярват, че Бог не съществува, макар че и те, както хората, вярващи, че го има, нямат сигурни доказателства в тезата си. Освен това, са също агресивни на темата на убежденията си – имам баба атеистка и знам какво говоря. :Р Такива етикети лепи на християните, като им се ядоса за нещо, че няма равна. :РР
    Кой е Найден? parazit ли? Абе, чудех се защо не се е включил в дискусията, пък той бил. Тц-тц:))
    Бтв, имам една преподавателка, която твърди, че сме създадени от извънземни – от лекар генетик на име Инана, която смесила гени от динозавър, от свиня и от самата себе си. Че самите извънземни имали божествен произход, какъвто не знаем и не можем да проумеем, но ние сме били заченати ин витро като научен експеримент.
    Теории милиарди. 🙂
    Фактът е един – наистина не знаем как се е появил животът – знаем как се възпроизвежда, може би и как да го копираме (клонирането не е ли това?), но това, дето го учих по биология в училище как някаква химична реакция се скофтила и – хоп! – появил се животът е точно толкова догматично твърдение, колкото и че Господ слязъл от бялото облаче и го сътворил с ръцете си.
    Сиреч – измисляме си теории, аргументираме си ги, а после се караме, бием, воюваме коя теория е най-достоверна. :))

  44. На Гого му секна вдъхновението и го удари на преписване. И сега аз какво – да взема да копирам „Защо не съм религиозен?“ от Бертран Ръсел (един от най-големите философи на ХХ век) и да го изтърся тук ли?

    Селин, баба ти явно е войнстваща атеистка. Ама и това не може да ме убеди, че атеизмът е религия. Религиозният човек живее със своята религия, а аз например се сещам за атеизма само когато попадна на някаква подобна дискусия. И изобщо не вярвам горещо, че Бог не съществува; Бог ми е толкова безразличен, че не мога да му отделя горещина нито за вяра, нито за неверие.

  45. Както някой правилно забеляза по-горе в дискусията, не сме Средновековието – мисля, че религиозните хора, които да се кръстят по 20 пъти на ден и да се молят постоянно за духовно спасение са малцинство. Между вярващ и ревностно вярващ има разлика.

  46. Ако не бях толкова скромен, щах да си призная, че това за Средновековието го писах аз. А иначе, Селин, си права: разликата между вярващ и ревностно вярващ е голяма. Колкото между атеист и войнстващ атеист.

  47. Вижте, аз не оспорвам вярата в Бог, а в религиите. Онази кичозна бюрокрация между хората и Бога, която има претенциите да знае кое как е, да ни поучава и да ни осъжда, когато не сме съгласни.
    –––––
    Кой си ти, Gogo?

    Гледам, че ползваш фалшив мейл адрес, криеш се зад блога на Иван Бедров и пишеш от същия домейн, от който и Ангел Грънчаров. Досега търпях, но прекали.

    Имаш ли нещо, с което да те разграничим от Ангел?

    За читателите да поясня, че има и човек ‘gogo’, който пише от друг домейн, ползва истински адрес и стилът му е съвсем различен.

  48. А аз се чудех, колко са толерантните атеисти? Такива, които биха ме оставили да вярвам в каквото си искам и не биха ме смятали за слабоумен или за фанатик. Отношението е огледално, като на някои верски фанатици към атеистите. Значи проблемът не е толкова във вярата, а колкото в толерантността.

  49. Не зная статистиката, но са ми казвали не един път: „Ти си българин, значи си християнин“, а не съм чувал някой да казва: „Ти си еди какъв си, значи си атеист“. Мисля, че на повечето атеисти им е безразлично кой в какво вярва („даже в черта – назло всем“, както пее Висоцки), но на повечето религиозни хора атеистите са им някак си все трън в очите. Но в края на краищата наистина на първо място стои толерантността.

  50. Толерантността ми към глупости е доста ниска и напоследък все повече пада – признавам си.

  51. А на мене като ми каже някой, че „атеизма е присъщ само на невежите хора“ (цитирам един по-горе изказал се), веднага вадя томахавката. В такива случаи наистина няма място за толерантност.

  52. Колега, Николов, Ни най-малко съм искал да те нарека невежа – теб специално, който много уважавам за гражданската позиция която заемаш – видно от твоя блог.
    Моето изказване е по принцип, а това, че ти се засягаш е отделен въпрос. Ако си го приел много лично – моля за извинение! Не е възможно всеки да е специалист по всички въпроси в света. Аз също съм невежа по много въпроси и не ме е срам да си го призная. Ти прекъсна коментара си точно когато попадна на същината на въпроса мислейки, че си се отклонил.
    Доколкото за моите „смехории“ е добре да се знае, че науката тези т.н. от теб „смехории“, най подробно ги е разучила и сравнила със човешката история и не ги отрича. Вижда се повторението на човешката история едно към едно на предсказаното в книгата на пророк Данаил. Наистина е от древността за бъдещето, нима трябва да е обратно?!
    И ако човек малко се потруди и да прочете информация за тези неща, може да се убеди в това, а не да се лепят етикети „празнословие“, когато се говори за факти. Това, че тези факти не са извесни някому – си е само негов проблем. Не бива да се казва например, че ел.ток не съществува, само защото не го виждаме.Тук малко ми заприлича работата на онзи шоп в зоологическата градина когато видял жирафа и възкликнал: “ Е, те такова животно нема“.
    Доколкото коментара на „паразита“ „Без думи“ – напълно го приемам. Когато човек не е компетентен по един въпрос, а непременно иска да го коментира – това е най-умното, което може да каже.
    Мисълта ми беше, че е добре, когато се пише статия особено по такива фундаментални въпроси, човек малко и да се подготви. Може би с тази статия Радо умишлено е хвърлил ръкавицата и хубаво е направил, защото се получи интересна дискусия. Неизбежно е, обаче, да не се влезе в противоречие, когато става дума за политика и религия. Тогава неминуемо прехвърчат искри. Важното е обаче да се запази толерантния тон, което е показател за културата на участниците.

  53. Г-н Христов, не мога да разбера за какви „факти“ говорите. Казал бил нещо пророк Данаил. Голяма работа! Скука вее от Книга Данаил, а не факти!

  54. г-н Николов, всички епохи през които е минало развитието на света:мидоперсия, римската империя и т.н. са пророкувани от Данаил в неговата книга, тълкуванието на съня на Новохудоносор, комуто пленник е бил Данаил. Вярно, че е малко скучно написано за нас съвременниците, но словото е универсално и разбираемо, и за някогашните, и за съвременните читатели. Ако се поинтересуваш ще разбереш. Просто не е възможно с няколко реда да се отговори.
    А за „невежеството“, просто аз може би не съм се изразил достатъчно ясно. става дума за невежество само в област, която се коментира, не пълно невежество, както може би си ме разбрал.
    Така, че моля те „прибери“ томахавката! Аз много те ценя и уважавам, за това което си, имаш и желаеш да кажеш! А не за това, което на мен би ми се искало да си! Суважение!!!

  55. Глава 2, стих 39 и нататък. Типичен алегоричен език, характерен за Библията – може да се тълкува и така, и иначе. Никъде там не е спомената нито Мидоперсия, нито Римската империя, нито „и т.н.“. Това е просто ваше тълкуване. Но тълкуването не може да се нарече факт. А че може да има някакви съвпадения – нормално. Аз също понякога казвам неща, които се сбъдват.
    Също с уважение.

  56. Добре де, защо трябва да се противопоставят вярващите на атеистите или агностиците? Ето това не мога да разбера. Аз съм вярващ, но и през ум не ми е минавало да убеждавам този или онзи, че аз съм прав, а дугият греши! Какво пречи всеки да си изповядва своите убеждения, религиозни или атеистични, без да се бърка на другия? Едно време комунягите точно това успяха да направят – удариха църквата и я разнебитиха, после я инфилтрираха с откровено невярващи хора, назначиха ги за патриарси и владици, за редови попове, и българите естествено се отдръпнаха от църквата.

    Фактът, че съм вярващ, не ми пречи да имам критично мислене. 🙂 Никак даже. Просто по въпросите за вярата, аз се доверявам и уповавам на Библията. Не мисля, че трябва да се делим и по този признак – вярващи и атеисти. Достатъчно ни е разделението в обществото на комунисти и антикомунисти. Докато вярата и атеизмът са дълбоко съкровени за всеки един отделен човек, то по обществените, икономическите и политическите въпроси е нормално да има разделение и различни виждания.

  57. Много, смела статия на връх Великден. Поздравления, за което, Радо. За някои хора, примерно лицето Ангел Грънчаров, антикомунизъм и религиозност би трябвало да вървят заедно. За мен не е така. Вярата в Бог, в човека, в живота или в нищото е личен, много личен акт. Не понасям агресивността под никаква форма. Човек е свободен, да вярва в каквото си иска и никой няма право да се опитва да му налага своята гледна точка за живота. Свободата е вътрешно състояние на духа и не се подарява, човек сам трябва да си я заслужи, ако има потребност от нея, разбира се.

  58. Станиславе, никой тук не противопоставя вярващи на атеисти. Имаме малко време за губене и си пишем кой какво мисли. Понякога замирисва на барут, ама леко, като при всеки разговор на хора, които мислят различно.

  59. Ирена, и аз това казвам най-общо казано. 🙂 Съгласен съм с теб. Най-миролюбивите и смирените в нашето общество са свещенниците. Не владиците и патриаршията, а обикновените свещенници, които не разполагат с имотите на църквата. Не съм чул досега нито един свещенник да е завел насила нито един човек в църквата!! То и самата същност на вярата не е в това да ти набиват в главата каноните. Ако човек сам не отвори душата си за Бога, никой не може да го накара да направи това.

    В този смисъл и християнството е крайно демократично. Изключвам историческите периоди на Свещените кръстоносни походи или Инквизицията. 🙂 Винаги е имало и изкривявания, но факт е, че вярата е въпрос на лично светоусещане. Ако иска човек вярва, ако не иска – изобщо не стъпва в черква.

    Като се замисли човек, партиите са далеч по-агресивни от свещенниците, защото те ежедневно облъчват обществото ни със сигнали, инициативи, подписки, обръщения, аргументи и т.н. 🙂 Хубаво е човек да се замисли и по този въпрос.

    А Ангел Грънчаров когато хвали ДСБ и Костов, да се сети, че Костов е подавал молба за членство в терористичната бандитска организация, че жена му е била партийна секретарка, а сега тъкмо ДСБ се пишат за християндемократична партия. Боже опази!!!

  60. Павеле, е как да не се противопоставят вярващи на атеисти тук? Четох по-нагоре, че непорочното зачатие, Възкресението и останалите тайнства, описани в Библията, били едва ли не врели-некипели… Аз вярвам в тях. Наречете ме заблуден, смешен, какъвто искате ме наречете по този повод, но аз ще продължа да вярвам в тези тайнства…

    Еми извинявам се, но това обижда всеки вярващ християнин. Аз в този блог по никакъв повод не съм се подигравал с биологията, естествознанието, медицината, генетиката и т.н. Затова очаквам подобно отношение от страна на атеистите към вярата ми и Бога.

  61. Минахме на политика и глупостите заваляха!
    Хайде, сбогом. Досега беше интересно, вече не е.

  62. Ако се наложи, мога и аз да започна да осмивам Дарвин и теориите му. 🙂 Няма проблем. Но не мисля, че това би трябвало да е предмет на обсъждане в този действително качествен блог…

  63. Павеле, кое от моите писания наричаш глупости? Или пък неистини? Че ми е много интересно. 🙂

  64. Този Gogo е дефилирал и при мен в същия „грънчарски“ стил. А и Грънчара гледам си призна, че пише и той под псевдоними и чужди имена, което обаче не му пречи да се плюнчи по Балтазар, че бил анонимен.

  65. Бял Газар, Бял Газар – Гого ме е плюнчил само веднъж, тук и точно по този типичен начин, дали обаче това е Ангел или някой му прави репутация, това може единствено Радо да го каже.

  66. Нали темата е християнска и ми се струва, че тука е мястото да се оплача.

    Днеска се случи да напиша няколко добри думи за Ангел Грънчаров по повод на една от малкото му уравновесени публикации. Одеве видях, че той ми се „отблагодарил“ в типичния за него неповторим стил. Предполагам ще се зачудите какво общо може да има между Грънчаров и християнството.

    В християнската традиция е да се отвръща на лошото с добро. Признавам си, че по тази точка не съм от най-праведните, но с Грънчаров не мога да се меря. Като лилипут съм в сравнение с него. Какво прави нашия – обратното. Обратен християнин или обърнат, нямам идея кое е по-подходящо, но казах добра дума, а той ми се отплати с куп лоши.

    На лошото с добро, а на доброто с ??????

    Ето творението, Радо и теб те има вътре, аз поне съм старшина в сюжета.

    http://svejo.net/home/link_summary/224089-Lujliotoantisederastin-Rado-i-negoviqt-nastavnik-Bqlgazar-Ivanich-«?feature=6

  67. Лелеее, прочетох статията на Грънчаров. Радо, този малоумник те изкарва не повече от 22-23 години. 🙂 Очевидно трябва да си му благодарен, че младееш в неговите очи. 🙂 Малко ти завиждам, на теб и на Балтазар, че само за вас е писал. Като се сетя, че и аз имам скромен принос в разкарването на този слабоумен човек от твоя блог… 🙂

    Ще ми се да можех да го срещна драгоманския мангал Костов по улицата. Ей така, вървя си по Графа или Цар Освободител, и го виждам насреща и то, без да има придружители, бодигардове и т.н. Ще го ритам с удоволствие от центъра до Драгалевци и обратно. Този боклук прецака идеята за десницата още през 1998 г…

  68. „Религиите са това – безкритична вяра в глупости…“

    Разбираш ли сам колко несъстоятелно е горното? Ако това е вярно по отношение на един човек или една религия, това далеч не е така за всички и всичко. Предполагам, че си го написал поради непознаване на различни алтернативи, които предлагат стройна логическа последователност и връзка.

  69. Чудно ми е защо никой не коментира личностите, водачите, народните представители, членовете на кабинетите или кметовете по време на прехода. Много се учудвам защо всеки говори за политики, идеи, стратегии и планове, т.е. за някакви големи обобщения и абстракции. Вероятно за да няма обидени политици (и да няма дела за обида и клевета може би), всеки поддържа добрия тон, политически коректния тон на публично (или интернет) говорене.

    Според мен добрите практики и политики са точно толкова важни, колкото и хората, които бъдат избрани да ги реализират! Със сигурност ако политическите идеи и стратегии са недемократични и неефективни за едно общество, но хората, които бъдат „избрани“, „назначени“ и т.н. да ги приложат, разбират от работата си, нещата няма да вървят гладко и общественото недоволство ще се чувства. Още по-сигурно е обаче, че ако „управляващите“ като единици, като индивидуалности с определен капацитет, знания, култура и социален опит са бездарници, мързеливци и крадци, каквито и възвишени идеи и стратегии да трябва да прилагат, резултатите ще бъдат катастрофални…

    Призовавам всички пишещи хора в този блог (повечето от вас са и разсъдливи хора) – дайте да обсъдим по няколко фигури от всяка влиятелна политическа партия в България – да видим кои са, какви са, какво образование имат, какъв опит имат (професионален и политически), каква житейска философия имат (доколкото сме запознати, разбира се), от какъв произход са, с какво са се занимаваи преди да влязат в политиката и т.н. Изобщо, предлагам Ви да погледнем отвъд подготвените отнапред въпроси и отговори, отвъд етикетите („аз съм десен, ти си ляв“) и стереотипите. Ще ми се да обсъдим по 4-5 от водещите политици в България като ги изследваме що за хора са в личния си и професионалния си живот… Целта на занятието ще бъде да разберем дали на тези хора бихме им се доверявали, ако не бяха политици. Дали бихме могли да ни бъдат познати, съседи или дори приятели тези хора и да имаме едни нормални човешки взаимоотношения с тях.

    Очаквам най-важният човек в този блог – Радо, както и всички останали, да си кажат мнението. Не знам къде да го пусна това предложение и за да може да бъде видяно от болшинството от пишещите си позволявам да го сложа на няколко от най-коментираните теми. Дано не Ви затормозя много 🙂

  70. Религията и вярата са като бизнеса и хляба.

    На времето всяка фамилия сама си е месила и пекла хляба.
    Дошло е обаче време, да си го купуваме и идея как се пече, дори нямаме.

    Та от вярата, без която сме заникъде, някои са успели да направят доста добър бизнес. И то такъв, че с нашите камъни, по нашите глави!

    Но аз ходя на църква, за да намеря място за уединение и размисъл. както го правя, ходейки из природата. Но тъй като църквите са по- наблизо, отколкото гората…
    Иначе със сигурност предпочитам прородата.

  71. Религията и вярата са лични неща за това няма да ги коментирам.
    Бих желал да изразя мнение обаче защо за нас дунавските българи източното православие е важно нещо.

    Ако не бяхме източно православни сега вече щяхме да сме турци, а не българи.
    Братовчедите на волжките българи щяха да ни асимилират още по времето на Отоманската империя. По същия начин за волжките българи живущи днес на територията на Русия исляма е важен защото без него „освободителите“ щяха много бързо и лесно да ги асиминилират.

    Казано на кратко, източното православие е един от главните фактори (не единствен разбира се) днес българите да имат политически независима държава.

    Пример за това какво може да стане с българите в България които не са християни (не православни, а християни по принцип) можем да вземем от помаците, които в днешно време са турцизирани агресивно въпреки тяхната принадлежност към българския етнос и националност.

    За това, Христос Возкресе и честито на всички православни християни!

  72. Искам да споделя една молитва.
    Написана е през 1967 г.
    от Радой Ралин

    “Молитва”

    Свободата е като хляба.
    Всеки ден се замесва,
    изпича,
    изяжда.

    Свободата трябва
    всеки ден да е прясна,
    топла,
    сладка,
    достатъчна, за да я сподели с други.

    Не яжте огризки,
    не яжте вчерашен хляб,
    не яжте подарен хляб.
    Сами си замесвайте
    и изпичайте
    хляба,
    за да го имате,
    за да го не просите.

    Засяда на гърлото
    вчерашният хляб,
    подарения хляб.

    Хляб наш насущни дай си го сам.

  73. Радо, съгласен съм с мнението ти за религиите. Те са създадени с цел да манипулират хората. Но не мисля, че животът на тези планета и на която и да е друга е възникнал „случайно“. Ако се замислиш по-задълбочено по този въпрос, ще видиш, че във всяко творение на природата има скрита много силна логика. За пример ти давам ДНК. Нима такава сложна структура е възникнала случайно от нищото? Какво мислиш по въпроса? Дали живота на човек завършва със смъртта и всичко, което е правил отива в небитието? Какво мислиш по въпроса.

  74. Не разчитам на живота след смъртта. 😉

    Колкото до това как точно и защо е възникнал животът – не знам. Нямам отговор на всеки въпрос.

  75. Който търси отговорите, рано или късно ги намира. Въпрос на любознателност и ровене в богатството от информация, която предлага Интернет. И разбира се интуиция, която ти подсказва на кои от нещата да вярваш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s