Малкият град

(Разказ от поредицата „Политика за глупаци“)

Е те това е. Скука, еднообразие и спокойствие. Даже едно задръстване няма като хората – да си отвиси човек, че да се нагълта с отровни газове, да се изнерви, да надуе клаксона и да изнерви и другите около него. Така минава времето в Малкия град. Така минаваше времето и на бачо Томов. Той, в интерес на истината, не беше родом от Малкия град, а от село Долно Простодушковци. Бачо винаги се представяше като жител на града, макар рядко да пропускаше случай да си покаже селянията. Вътрешно му беше някак некомфортно да се признава за селянин. И без това за Долно Простодушковци почти никой не беше чувал, а и сега там бяха останали само няколко възрастни червени бабички.

От село Томов с умиление си спомняше как оставяше резето на плевнята вдигнато и прасето влизаше вътре да нагъва трошена царевица и люцерна и да направи пълна свинщина. Най-забавно му беше как баба му побесняваше (защото тя чистеше след прасето), а дядо му поклащаше глава и мърмореше: „Брей, че хитро туй прасе – как все намира начин да се набута в плевника? Ще излезе човек от него!“. От тази шега малкият Томов разбра, че човекът – това е нахитряло прасе, което намира начини да влезе в забраненото и да се добере до лапачка, ако и да прави големи свинщини. Оттам нататък бяха безнадежно обречени всички усилия на баба му да го научи, че е точно обратното – човек, дето мисли само за ядене, на прасе се обръща. Томов възприе философията на дяда си, щото беше хем по-весело, хем по-лесно.

Тази философия му помагаше да гледа по-спокойно на нещата и да не се напряга излишно. Още от първите класове в училището в Малкия град все гледаше нещо да препише, да подправи оценка, да се изтарикати някак, колкото да избута годината без да учи. Щеше да е голямо прецакване да гони висок успех, след като и с 3 се минава. И то без особени усилия. Тия, дето учеха сериозно, бяха балъци – зубъри и задръстеняци, които не могат да се ориентират как става далаверата. Е, не можа да се вреди до голяма лапачка, но продължаваше да си вярва, че все по някое време ще му провърви – всичко е до късмет, в края на краищата.

Ето, на някои им провървя. Например местният партиен секретар Чавдар Пионерски и няколко негови аверчета от окръжния комитет, доволно прости и неграмотни хора, от които една част се писаха опозиция, не си знаеха вече парите. Градският отбор по борба също излезе изключително успешен: момчетата се оказаха особено кадърни в предотвратяването на проблеми. Обикаляха заедно с една-две бивши барети кой-що е захванал някакъв дребен бизнес и предпазваха от ядове срещу съвсем справедливо заплащане – има-няма цялата печалба, понякога и малко отгоре. Хората бързо оцениха сигурността и сами бързаха да си платят – никой не искаше да бъде пребит от непознати, да му изгори магазинчето или кафенето в нелеп пожар или друга неприятност.

Бачо не беше толкова предприемчив и тия неща минаха по-неусетно покрай него. Той щеше да става тракторист, но не можа да дочака. Докато повтаряше за втори път десети клас, вездесъщата партия си смени една буква в името, разтуриха местното земеделско обединение и на Томов му дадоха един малък парцел, който буренясва и досега. Трактора го взе синът на кмета – тъй беше социално справедливо. Нямаше възражения. Нали това е смисълът на комунистическите и социалистическите партии – да разпределят социално справедливо.

Бачо се повъртя известно време, поозърна се отде да вземе и той нещо. Като не се намери, хвана се за носач в склада на градския Нар-Кооп (прекръстен на магазин „Оригинална стока“), който пък справедливо беше станал собственост на зетя на партийния секретар – другаря Подмазвачев. Плащаха му малко, но Томов беше печен и ги глобяваше в натура – вземаше си каквото изпадне (я натурално сокче с 0% съдържание на плодове, я колбаси с 0% съдържание на месо, я кашкавалче от сухо мляко, я друга вкусотия).

От време на време ставаха разни промени в града, но от тях бачо или беше прецакан, или въобще не го засягаха. Въведоха някаква система с избори за управници, но както и да гласува, все печелеха едни и същи хора – досегашните и наследниците им.

В това да управляват едни и същи хора по принцип няма нищо лошо. Случаят с досегашните и наследниците им беше малко по-различен. Вместо с управление, те се бяха отдали на специфични изследвания, които им донесоха много пари, ордени и академични титли – за сметка на града. Като особено значими постижения можем да отличим експериментите „Какво ще стане, ако с парите за ремонт на улиците си купим луксозни нови коли“, „Как ще се приеме, ако продадем малко общинска земя на наши хора и с парите си направим луксозни къщи“ или фундаменталния труд „Как ще реагира населението, ако вземем да лъжем най-нагло, да унижаваме по-бедните и да се подиграваме с достойнството им“. Интересно, всичките тия проучвания стигаха до един и същи извод: нищо повече от тихо мърморене. Единствено един малко по-смел експеримент, озаглавен „А какво ще стане, ако го ударим през просото – пладнешки грабеж?“ неочаквано даде по-различни резултати. Получиха се стачки и протести. Изследването достигна до заключението, че оптималното поведение е на границата на бруталния грабеж. Веднъж установили тази граница, досегашните и наследниците им можеха да организират всевъзможни схеми, да се събират, да се разделят и изобщо да сменят всякакви позиции, за да продължават да се обогатяват докогато искат.

Томов участваше пасивно в тези експерименти, чувстваше се като лабораторен плъх и тъкмо беше решил, че вече няма смисъл да гласува, когато нещата малко се пооправиха. Момчетата, които ходеха да предотвратяват проблеми, започнаха преди избори да минават и да предлагат пари срещу гласуване. Гласът трябваше да бъде непременно за коалиция „За разграбване на Малкия град“ на един от бившите барети, сина на партийния секретар и още някакви хора, които се занимаваха с изключително доходни дейности.

– Дай Боже повече избори! Най-после видяхме и ние нещо от демокрацията! – удряше бачо наздравици с ракийка без бандерол в кварталната кръчма. Избирателите си бяха получили парите за правилния избор от спечелилата коалиция за разграбване на Малкия град и се забавляваха с чувство на задоволство от добре свършената работа.

Избраниците, също с чувство на задоволство, бързо се заеха да си присвоят всичко, до което могат да се доберат. Раздадоха си и си разпродадоха на безценица почти целия град (или каквото беше останало от него). След като завзеха материалното имущество, сетиха се за най-голямото богатство – хората. Така казваха: „Хора, вие сте най-голямото богатство на нашия град“. Вдигнаха заплатите с малко, затегнаха контрола и надуха цените.

В склада, дето работеше Томов, сложиха камери и положението се скофти. Вече не можеше да си взима незабелязано „оригинална стока“. Самата оригинална стока също се скофти. Сиренето и кашкавала вече почти за нищо не ставаха, а цените растяха ли, растяха. Дребните далаверки, от които бачо преживяваше, една по една секваха под алчните погледи на новите собственици на Малкия град. Разходите му се удвоиха. На това отгоре, в един ужасен ден дойдоха някакви техници, монтираха му външен електромер и безплатният ток свърши. Поразгледа Томов новата кутия, попсува, прокле скапания свят и се прибра начумерен. Остана му едничкото утешение, че поне не си плаща повечето данъци.

Като цяло не вървяха на добре нещата, но повечето от избирателите се свиваха, взимаха експресни кредити срещу лична карта и се надяваха някакси да дойде някой свестен със здрава ръка и да оправи положението. На следващите избори пак гласуваха за който даде най-много пари, а положението, неясно защо, не се оправяше. Кой, по дяволите, ги избра тези скапаняци – нервираше се и бачо Томов, търпеше и чакаше нещо да се промени.

Обратно към „Политика за глупаци“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s