Интернет и политиката – нетрадиционно

Ще направя едно нетрадиционно сравнение между достъпа до Интернет и политиката.

Ако преди 15 г. някой беше дошъл да ме навива да ми продава връзка с Интернет, щях да го разкарам. Изобщо не знаех какво изпускам. После ми стана интересно и почнах да плащам за доста мизерна услуга. Бавно, през телефона, с прекъсвания и прочее. С учеличаването на потребителите услугата се разви и процъфтя. Сега връзката ми е като тока – без нет се чувствам някак изолиран. Свикнал съм да си плащам месечния абонамент като добре дресирано зайче и съм доволен от услугата. Нещо повече – мрежата се превърна в основна част от работата ми, с това си вадя хляба.

Предполагам, че ако някой дойде да ви предлага истинско представителство в политиката, ще го разкарате. Не знаете какво изпускате, не знаете какво представлява услугата. Още повече, че и да се навиете, в началото ще е малко скапано. Ясно е, че не може да се организират нещата качествено за 5-ма души.

Собствен общински съветник?

Как гледате на възможността да си имате собствен съветник в общинския съвет? Под „собствен“ разбирайте такъв, който ви се отчита и гласува както му възложите. В общи линии, такъв е оригиналният замисъл за общинските съветници – да представляват избирателите си. Избирателите обаче нямат никакъв ангажимент към кандидатите (освен да отидат и да подарят гласа си на някой) и съответно избраниците също нямат осъзнат ангажимент към избирателите.

Да имате представител в съвета е напълно възможно и постижимо, но е свързано с известни разходи и желание за лично участие в политиката. Естествено, наивно е да очаквате, че можете да бъдете неинформирани, да не знаете какво искате, да не си казвате и в същото време да получавате качествено управление. Управлението обслужва този, който плаща и изисква определени резултати.

„Време е за яки протестни действия“

Този Диков криминал не бива да се допуска. Време е за яки протестни действия срещу Диков и продажните ГЕРБЕРИ в Софийската община. Криминални престъпници, гадни, долни вулгарни криминални престъпници.

Коментар под статия на в-к Дневник

Сигурно сте чули за вчерашното решение на СОС да съсипе още малко от парковете на София, като ги даде за застрояване. Ако не сте, ето тук можете да прочетете: Планът на София разреши строежи в два парка. Тази новина дойде непосредствено след онази, че ще накарат софиянци да плащат за мястото на улицата, дори когато няма къде да си паркират колите. Коментарите под статията са доста гневни, но от това нищо няма да последва. Първо, управляващите си правят каквото си поискат. Нямате никаква власт да ги спрете. Второ, не можете да организирате яки протестни действия. Българите се оплакват, стоят си вкъщи и тихичко псуват, но се видя, че и едно калпаво, прогнило от корупция правителство не могат да свалят. Какво остава за спасяване на парк?

Тъй че, драги читатели, вместо да се гневите, започвайте да разсъждавате защо става така, кой всъщност управлява и къде ви е демокрацията. Докога други ще се разпореждат със средата, в която живеете, кой ще чуе гласа ви, кой ще ви зачете мнението?

Тая работа с протестите не работи, трябва и акъл.

Нивото на партиите в България

Българските партии силно ми приличат на организации като Кремиковци и БДЖ.

Изработват мизерна (некачествена) услуга/продукт при ниска производителност. Скапани са, късат ни нервите, пазарно неадекватни са, в тях се наливат много пари и в крайна сметка се използват за източване на държавата (т.е. парите на данъкоплатците – нашите пари).

Решението не е да ги закрием. Не можем. Като закрием Кремиковци, няколко хиляди души остават без смотаната си работа, което е социален проблем. И все пак има други фирми, които са читави. Ако закрием някоя партия като БСП или ДПС, няколко десетки (даже стотици) хиляди хора остават без смотаното си представителство, което е национален проблем. Няма читави алтернативи.

Вълната

След (поредното) пълно изборно поражение на БСП на кметските избори в София (70 хил. гласа), на пресконференцията си червените заявиха, че резултатът им е добър и са си увеличили подкрепата. Основният акцент беше, че ще изчакат да премине вълната на одобрение към ГЕРБ, за да дойдат пак на власт. Изборният резултат сега бил това – отражение на вълната.

Че подкрепата за ГЕРБ ще спадне – ще спадне. Но проблемът на БСП не е „вълната“. Проблемът е, че и трите им управления след като си смениха името от БКП на БСП бяха катастрофални за България: Луканов, Виденов и Станишев. Дори не искам да знам кой ще е следващият в редицата. Ако тази партия пак дойде на власт – жалко за нас.

Станишев самодоволно натърти, че БСП е единствената алтернатива на ГЕРБ. Не съм религиозен, но ще кажа – пази боже БСП да е политическа алтернатива за страната ни. Искам някоя читава, демократична партия, в която не се толерират мизерии към избирателите.

Странни аргументи

Президентът Първанов, който, разбира се, няма никакво чувство за срам (като останалите комунисти-социалисти-нови капиталисти), намира странни аргументи да се представи за герой.

Държавният глава изтъкна, че е работил много добре с предишните правителства.
„Сега искам да стане същото, иначе ще последва криза на институционалното взаимодействие.“

Първанов: Играта загрубя, но няма да отстъпя

Ами че предишните правителства ни спукаха от грабеж, изложиха ни пред Европа и света и ни докараха до първо място в ЕС по бедност и корупция! Да си работил добре с такива хора е всъщност доста зле.

Колкото до опитите да бъде отстранен Гоце: за съжаление, слаба работа.

1:10

Бих искал да ви запозная с едно съотношение (коефициент, за по-математически ориентираните), до което от дума на дума сме стигнали с Балтазар Иванович.

То е 1:10. Цитирам, „за да се открадне един лев, се разхищават 10″. Който иска, може да копае, да анализира и да сравнява, но усреднено излиза някъде там. Например, краден кабел, от който крадците взимат 300 лв, нов струва 3000 лв. Крадена жп част се продава за 20 лв, а на държавата (т.е. на нас) струва 200 да се възстанови. Знаете – като ви откраднат радиото от колата, щетите за вас са много по-големи от печалбата на крадеца.

Магазини за обувки

Сега ще ви опиша 2 магазина за обувки.

Някаква мъдра организация, която знае кое е добре за хората (да я наречем „правителство“), е избрала 2-3 модела обувки и предлага само тях в единия магазин. Изборът е доста лесен. Първо няма всички номера от всички модели, второ остава да премерите и да си купите които обувки по-малко ви убиват. Това създава сигурност. Почти всички около вас са с такива обувки, тъй че няма на какво да завиждате и да се дразните. Няма и особен риск след 3 дни да видите по-хубави и да се ядосвате защо сте си взели тези.

Животът ви е лек и спокоен. И сив. Само че не го осъзнавате.

20 г. от 10.11.

Преди 20 г. управляващите попромениха формата на властта. Съдържанието си остана горе-долу същото: една малка група хора решава на своя глава какво да се случва в държавата. Това, разбира се, няма много общо с демокрацията, но ще трябва да извървим пътя си.

Спомням си как преди 15 г., когато разни анализатори обясняваха, че преходът ще продължи с десетилетия, не можех да повярвам. Имах някаква фалшива романтична представа, че за 10-15 ще станем нормална свободна страна.

Сега вече виждам пътя по-ясно и има още много: да проумеят хората, че няма спасители; че ако отказват да се интересуват от управлението на общите работи, ще бъдат мамени и крадени; че правото да се зачита гласът на отделния човек струва пари и трябва да бъде извоювано и отстоявано… Това проумяване засега става само по пътя на упорито повтаряната грешка, а при някои хора изобщо не става. Може да отнеме още 20 г.

Напук на България и света, Гоце още се държи

Помните ли Румен Петков, бившия вътрешен министър от БСП, който се държа няколко месеца напук на обществеността и чуждото възмущение? Медиите се занимаваха с контактите му с мафията, от ЕС гледаха стреснато как е въможна такава наглост, но вместо да подаде оставка, Петков се зае да прави план за реформи в МВР. Е, накрая сдаде поста и се прислони на отговорна позиция в БСП.

Сега ситуацията на президента Първанов е още по-тежка, но и той упорито се държи.

Крадците и техните тайни договори

Имам предвид крадците на държавна служба. Те, разбира се, не се възприемат като крадци. Едно на ръка, че тия хора нямат каквото и да било чувство на срам; второ, че крадат чрез сделки и договори, които в техните очи изглеждат просто като бизнес. Изгодни сделки. Даже се пишат загрижени за България и си раздават ордени, медали и награди за добре свършената работа.

Крадците на държавна служба обичат големите проекти, възложенията на висока стойност, с дълъг срок на действие и колкото се може по-голяма тайна. Почти всички големи проекти са обгърнати в някаква тайнственост, при това – колкото по-големи и дългосрочни, толкова по-скришни.

Как виждате бъдещето ми?

Вчера на една дискусия по повод 20 г. от падането на стената в Берлин, една девойка хвана микрофона и зададе неочакван въпрос към присъстващите евродепутати. „Имам 2 магистратури и не знам какво да правя, нямам работа. Вие като политици как виждате бъдещето ми?“

Идеше ми да кажа „како, дай 5 лв и ша ти казвам бъдещето“. Истината е, че хората, които чакат някой да ги оправи, да ги уреди, да им каже какво да правят, нямат кой знае колко светло бъдеще. Тия хора живеят нечии чужд живот, според каквото съдбата им поднесе и другите им наложат.

Проблем с морала?

Можете да чуете, че в съдебната система има проблем с морала. Това е една от основните тези на представителите на системата. Най-редовно, когато излезе някой (висш) магистрат да говори по телевизията, той/тя започва да обяснява за нуждата от промени в етичния кодекс, за проблем с морала на отделни хора и тям подобни празни приказки. Скандалите в системата щели да помогнат за самопречистването й – тя трябвало да се остави да се оправи отвътре, от самосебе си. Т.е., хората там имат етичен проблем, че когато някой им предложи безнаказано да вземат много пари и да извършат някаква услуга, те взимат парите? Обаче ако ги почакаме да си сменят морала, вече няма да правят така?

Личните ни данни, та личните ни данни

Напоследък получавам смс-и да ходя да си дам личните данни на мобилните оператори, за да може МВР да ме следи без разрешение. За мое добро. Само ще надничат къде съм и с кой си говоря – да не би случайно да съм се загубил.

Очаквам същото и от доставчика си на Интернет. Т.е., тихомълком новата полицейска власт налага това, с което бившите комунисти от предната власт шумно се издъниха – да ни подложат на безконтролно следене на трафичните данни. В борбата с престъпността няма особен напредък, но в борбата с гражданските ни права бързо тъпчат.

Ирационалните

Дочух нещо от Панорама, на което искам да ви обърна внимание. Не разбрах кой беше гостът, но каза горе-долу следното: „Групата на ирационалните е доста голяма. Това са хора, които не са си изградили минимум критично мислене.“ Кои са тези хора? Това са тези, които вярват на религии, суеверия, врачки и гадатели – хора, на които животът им се случва като някаква висша сила. Хора, които не могат да проумеят какво става и са готови да се хващат на всевъзможни евтини лъжи и манипулации. Такива, които чакат някой да дойде да ги оправи и все са прецакани.